> Беше студена зимна вечер. Вятърът подемаше реещите се в небето снежинки и ги понасяше в лудешки танц...
>
> Малкото село уютно се беше сгушило под бялата пелена на снега в очакване на Новата година. Улиците бяха пусти, селската кръчма немееше, но зад светещите прозорчета на къщите цареше празнично оживление.
>
> Никой не забеляза самотната фигура на скитника, търсещ подслон за през нощта. Той вървеше по безлюдните пътеки и само от време на време вдигаше поглед към небето, за да се наслади на неразбираемата игра на прозрачните кристалчета... Надяваше се тази вечер някой да се смили над него и да го приюти в своя дом. Но дълбоко в душата си вече знаеше, че ще посрещне Новата година сам, като страничен наблюдател на човешката радост.
>
> Надничайки през осветените прозорчета, той можеше да види сияещите очи на възрастните и децата, можеше да почувства пулса на живота, течащ във вените на тези непознати хора. Той безмълвно наблюдаваше картините на всеобщо веселие и видяното го изпълваше ...