Това беше тя. Винаги се будеше точно в шест часа. Сресваше перфектно косата си и я прибираше назад в съвършено стегната плитка. Обличаше предварително изгладени дрехи и обуваше високи обувки. Понякога цялата беше облечена в черно, а друг път подбираше най-различни багри от гардероба си и ги комбинираше. Използваше различни парфюми всеки месец, докато открие точно онзи, който й подхожда. Ходеше със сериозно изражение и не обичаше глупавите шеги – все пак беше дама. Тя винаги беше съвършена.
Това беше той. Никога не ставаше на време за работа. Обличаше първата тениска, която хване и нахлузваше онези кецове, които беше купил преди година. Прокарваше пръсти през късата си коса и пръсваше набързо от парфюма, подарен му за Коледа. Винаги вървеше усмихнат и обичаше да поздравява хора. Правеше глупави шеги и не се притесняваше кой какво мисли за него. Той беше свободен.
Това бяха те. Съвършено различни, но и съвършено влюбени. Той разрошваше перфектната й коса всяка вечер, когато я приемаше в прегръдките си, а тя до такава степен се притискаше към него, че измачканата му тениска се изглаждаше сама. Когато бяха заедно, той не правеше глупави шеги, защото самите те бяха шега – идеално различната двойка. Той й даваше свободата, за която тя копнееше, а тя слагаше граници, така необходими на необуздания му дух. Те бяха различни, перфектни един за друг и влюбени.
© Гергана All rights reserved.
Колко сладко...