Mar 25, 2020, 8:10 AM

Те и Бог

  Prose
626 1 0
1 min reading

  Той, Номер две - "стар развратник и извратеняк", както се описваше, всяка сутрин се молеше пред иконата в ъгъла. Изреждаше настоящите си (не много) приятели и бивши роднини (не всички, само тези от последния му брак), а после горещо благодареше, че макар и в края на живота си я е срещнал. После изпращаше един есемес за събуждане: "Миличко, ужасен егоист съм, пак искам да си до мен". После трепетно прочиташе отговора: "И аз, мило". После пускаше телевизора в спалнята и прекарваше до вечерта в очакване на посещението й. И тя идваше. Точно в пет, след работа. Събличаше се. Отиваше до банята. Появяваше се в рамката на вратата. Той коленичаше в краката й. Наричаше я: "Моята икона". После я любеше. Вечерта, преди да си легне, отново благодареше на Бог, че го е срещнал с нея.
  Той, Номер едно - сравнително млад, но с бяла коса (генетично), с поотпуснат корем, се събуждаше в леглото на чужда жена, която даже леко го отвращаваше. Поглеждаще безжизненото й тяло и превръзката на очите, тип "Не ме закачай!". Отиваше до банята. Избръсваше се. Обличаше се и тихо излизаше. На обяд й звънеше. Не на заспалата, на онази, другата: "Как си? Ще се видим ли след работа? Ако ти е неприятно, няма. А! Имаш среща!". Вечерта обиновено се запиваше "При Райчо", а когато се прибираше, жената в леглото му вече спеше. А той коленичеше в ъгъла пред иконата, която бе донесъл със себе си и дълго се молеше.
   Тя... Тя не вярваше в Бог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...