- Здравейте, скъпи колеги. Искам да ви запозная с новото попълнение на нашия театър. – представи ме учтиво директорът на новите ми колеги. – Това е Боряна. Завършила е тази година. Видях я да играе в едно представление в учебния театър. Наистина е много добра. Затова искам да я приемете на сериозно, въпреки крехката и възраст.
- Благодаря Ви, господин Христов! За мен ще бъде чест да съм част от вашето семейство. – усмихнах се любезно.
- Моля те, не ме наричай така. Нали сме от едно семейство. Казвай ми Жоро.
- Добре, Жоро.
- Така е по-добре.
След като ме представи на новия екип, с който щях да работя, по-опитните колеги веднага ме нападнаха. Започнаха да ме разпитват от къде съм, защо искам да се занимавам с театър, и куп други въпроси, които можеха да се зададат при запознанството с нов човек. Обичах да съм под светлината на прожекторите. Иначе нямаше да съм тук…
Няколко дни по-късно беше разпределението за новата пиеса, която театърът щеше да поставя. Казваше се „Пуканки“ на Бен Елтъ ...