Театър в селу Откровеново
Наше селу Откровеново съ намиръ на високо место. Нъ самио връх. Под назе съ сичките други села. Мъ кви села, маали направо. Нашето йе елитно селу. Се сме съ сбрале идни икзимпляре... кой от кой „по-по-най”. Реткъ пуродъ. У жешките летни вечери съ сбиръми у „Лудити пипируди” и съ тишим с ладна биръ и мъстикъ. И разговори зъ жините. Насрещу „пипирудити” жините сидат нъ кривъта пейкъ и нъ упсъждат. По женски. А кът са приберим у къщята, почвъми дъ си казвъми кой и коя кво рекли. Мъ ни съ идосвъми. Оти сме задружни. И съ убичъми. Ей, кът рекуф, чи съ убичъме, шъ знайти, чи йе верно. Ни въ лъжам. Дъ ни съ уткланям от темъта. Язе кът залепнам нанейде и немам отлепяне и спиркъ. Оно ми йе оти седим нъ течение.
Решииме у наше селу дъ прайм тиатро. Ама модерно. Събраф селените и селенките у "Лудити пипируди" и им рекуф:
- Драги съселени! Айде и нийе дъ напрайм тиатро, дъ на видът оти сме по-умни от другите.
- Бивъ, кмете, бивъ. – ричъ ми поп Данчо – време йе и другите маали дъ видът искуство. Айде, наздраве зъ идеата!
- Чекай попе! Некъ упсъдим сига кво шъ играйм. Нящу пътриотну треба. Язе викъм дъ пуставим „Хаджи Димитър”.
- Де шъ го пуставим тоз хаджиа, бе кмете? Нек си сиди там. Тукъ и така место немъ.
- Еее, попе, шъ ти спиръм пийнйету, дъ знайш. Цел ден съ наливъш тукъ. Тъй ша съ вика тиатроту. Сига първу женскити роли шъ упределвъм. Ш`земим ут жините дъ са самудивити.
- Сами-диви ли, кмете? Хлъц... - изхълца поп Данчо – Они и назе шъ на подивът. Ни га глей, чи съ хрисими тукъ. Яйш кък им блескът зъркелити.
- Трай бе, попе. Брей пиянъ тиква такавъ... Попе бе, ти що не играйш Хаджи Димитъра? А, кво шъ ричеш? Голем мъж си, брадат. Шъ ти турим пищоф и сабя. Шъ лежиш на баиро и самудивити шъ та превръзват (оти си ранен) и цалуват. А ти шъ ги питъш за Караджата.
- Що не, кмете, хлъц...Ама ни ми аресва дека съм ранен. Не мое ли дъ съм са връщал от кръщяфка и дъ съм са напил. И кът съм паднал на баиро, ониа дивите дъ ма цалуват саму. Демек либоф дъ имъ. Иротикъ. Нъли ша йе мудерну, хлъц, хлъц...
- Ни мое, попе. По онуй времи ни йе имало иротикъ. Тогивъ кът им съ доще, мъжовете сваляле потурето, а жините зъпретвъли фустане. И бързу съ управяле, оти турците моело дъ ги изненадът...
- Въх, макя им, хлъц... Кмете, ми ти кво шъ играйш?
- Язе шъ съм рижесьор. Мъ мое и язе дъ са пусна у некоа роля. Мое дъ съм Караджата.
- Кой беше тоа? Дека сме пиле зайедно ли? Или и он йе избегал от дивити?
- Не бе, попе. Хайдутени съ биле. Хаджиата и те тоа, Караджата. Биле съ са с турцето.
- Аааа, кмете, не става. Нема дъ са бием с них. Знайш ли ходжата от Таратанчево каков курбан прай? И нъ байрямъ секой път мъ кани. Ти искъш дъ ма бийш с него. Ни съм съгласен, хлъц.
Поп Данчо отпи шумно с гулеми глътки. Исхълца съ и зайе ощи по-гиройскъ позъ.
- Виш, кмете, дай дъ напрайм нящо по-кумидийну. Дъ са радвът ората. А тизе искъш дъ са бийм. Ниък. Хлъц... Язе викъм, дека аджиата Митьо е одел със свойот приятел... Мъ ногу му йе завъртену името. Косьо шъ йе. Та одиле съ с Косьо у Таратанчево нъ госте. Ходжата ги йе канил нъ байряма. И съ са отрезале от едене и пийене. Коги съ са връщале, съ минале напреки през темнъта гора. И там съ срешнале ониа саму-диви ли или още нящо дека им имъ. И ногу съ са убичале. Цела нош. Кво шъ ричеш, кмете? Хлъц.
- Шъ ти ричъм язе, попе. Ти веке си готоф. Се нъ щураву тъ избивъ. Ей ги жините, нека и они си рикът думъта. Нъли сига йе димукрациа.
- Димукрациа, кмете, мукрациа, мъ язе пресъфнаф. Пуръчай дъ са намокрим, оти у таа жегъ шъ ни съ сбере акъло като сливъ за ошаф.
- Попеее, нема дъ та бивъ тебе за ъртис, ами пий идно още и си трай.
Отпи си поп Данчо от чашъта мъстичка и запя с дрезгъф глас:
„Стани ми, стани, оти слатко спиш,
яла дъ та нацилувам, та дъ пулитиш.”
Исхълца съ два пъти и прудължи.
„Шъ та заобичам като ладна биръ,
саму-дива моме, там на връх баиръ.”
Гледаф го умно и като видеф, чи немъ оправило с него, закриф събранието. Чекаше мъ пуреднъта тешкъ пиянскъ вечер с поп Данчо и негувити подвизи...
© Христо Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ей пак изтървах кастинга за роля в театрото....да му се невиди.Ама нищо поне да седна най-отпред да съм поне зрител хеххех
...Браво Ицка бурни аплодисменти !!!
-
Кмете, кмете, избори идат айде поставете го туй театру па макар и да не е Хаджи Димитър! Много ми хареса и бих искала продължение!
-
Благударим!
Ей т`ва йе. Уредифме почти сички роли
Цалуфки! -
Идвам и аз. Ако не си обръсна краката мога да играя и мъжка роля. Но ако ги почистя, некой ще трябва да репетира с мен по-дълго за целуването, другото си го мога. Може да не е сам, може и с компания в главата. Може и да не е див, като се поцелуваме ще подивее, щото аз съм като луда крава. Чакам да ми се обадите на 088...мъжете знаят защо!!!
-
За дивите се виде, за саминките ш`си кае, ми ко стана с месечинката и звездинките???Кандидатирам се за некое от теа,ако мое?
Поздрави!!! -
У село ф тиатрото има место за сички
Ш`са сбере бройката. Па и повече самудиви... кво от туй...
Шъ им турим по некой самудиф и готово
Благодарим и поздраф!
За самудифите и цалуфки! -
Кмете,кмете... -
Многу фтички ф картунътъ ти, кметееее... многу!
-
Язе дотука 39 коментарини сбруих,
туй за протоколо щото
прудуцентите нали с пари съ занимават
с реклами, може и с евроценти
тува са слагамь 40-я коментарин,
не саму дива. -
Имамъ питани ду кметя!
Кмете, ти си кажувъл, чи требе самудивити дъ са читирийсет, язе нъл' ни съм изпущила бройкатъ, чи да съ запишъ?
Ото мноо ми й кеф да цалувъм, пък дажи и да привързвъм!!!
Чекъм спейшъл отгувур от тебя! -
шъ тургъш зарядното повече инък и у акъля шъ утслабнеш
Оно йе кът вързану -
Ми кмете, ко да ти кажа. Га батерията му и заридена са мести, га са изтущи си пучива То и с акълу съм така.
-
Виличке, ми дъ та питам нащу? Онуй шавливото ни ти ли йе кът поплавък.
И кът застаниш с навирчени ноги дъ са мести пак нагоре
Щот мойто циркулирва нагоре-надоле -
Аааа, Виличке щом е углъвъта можи! Палувай си нъ воля, тогиз!
-
Знаех си, чи ш`са фърлиш покрай огина Ш`са жертвъш димек за благу народну
Е тва йе. А му мисли попа -
Ма кмете, изкуствуту искалу жертви бре. И аз ша са дам ф жертва, щом е за наше село. Сийке, ми шавлива съм. Най-ногу у главътъ
-
Виличке и жините ли ш`цалуваш? Можи, ама ш`гледам. И кът ми ареса съ фключвъм.
Сийке, идно време беа омайни думи, цалуфки, китки цветя. Сига бързи. Докат съ срешнът, идно бързу мигъне и съ готови. Дъ ни говорим зъ испълнениата
-
Малееей, Виличке мъ, мноу си шавлива, бряф!
-
Бряф, кмете чи как е било идно времи, фърли мъ у дълбок размисъл...хахаха!
-
Ми кмете, аз мога да станъ нещу кат кастинг директур Да цилуфам сички кои са явават да ги прислушвами.
-
Ми Виличке дъ та турим дъ следиш цилувънето. Щот язе съм го позабрайл. Нъли знайш, от модерни работи старото съ забрави.
Цилувъми, ама ни йе кък беши идно време -
Въх кметееее, тоз сирсемин ли е попа? Данчо ли спичели крастинга? Тежко ми на мен с талъв поп. То целийо ми ден ша е сига тиатър, бе кмете. Сига са пустановката да кажа, чи многу убичам да са цилуфам. Аку някуя самудива ни иска аз ша са цилуфам фместу нея
-
Ш`ся ридувът за цалуванету И шъ играат самудивското оро.
Ни съм виновен язе. Она Мариа-Касандра тъй видела коги фърляла боб. Видела читиресе. А и язе съ мислиф за триесе и седмата коя беше. И пак ни съ сетиф. -
Кмете, Кмете, ни мой то тъй сайди саму-диви. И то читирси. Ко шъ праят, гуркити, сайди с идин поп и Кметя? Ни щъ, няа стаам ъртисткъ.
Жесток си, Кмете, давай следващия сценарий (хлъц) -
Ич ми не пречи. Некой дет ни мое друго дъ тургъ Ни у стихуве, ни у разказе, никъде. Нек` съ радват. И язе съ радвам, оти ги е яд. И не моат ощи по идна да турат. А язе моа дъ са радвам колко си искъм
-
Малеееей, кмете кой ти отлепи тая двойка, бре...!?!
Тц,тц веки няма ценители на хумора и тва е!!! -
Опъкна - димек нъ убратно, къдя жините
И за квош`та метам у картофити, ни мое ли нъ пулянъта?
п.с. Дири съ мъж по напильонки дъ играйе самудиф Ш`го цалуват 40 самудиви. Ако устискъ и друго ш`му дадат -
Кмете, ку можи без горски самудив
ши нъ ръзвъли, нъл сми се амъзонки.
Пъ мъж ку имъми в горския куликтив
шъ утиснеят негувити нъпульонки. -
опъкна....хахахаха....
-
Лудиииииииииииииииииии....ХаХаХа.....
-
Мое и дъ та турим раненъ дъ играеш. Ама немъ дъ цалувъш самудивъ, оти ш`тъ искарът опъкна
Ш`ти пратим некой самудиф дъ та цалува или квото си иска дъ та прай -
Шъ съ пръснъ ут смях!
-
Ш`играйте, я. Нъли треба читиресе палави съмудиви дъ имъ
Поздраф!
И цалуфки!
Нескъ съм съ утнесъл и забрайф дъ цалувъм -
Оффф, и язе мноу гу убичам туй ми ти селу Открувенову!
Па, ку требе и роля некоя ши изиграя, колку муй! -
ама ку стана палава,кой ще ми прави сирялъ,бе кмете?
-
Усмивка!Поздрав Ицо!
-
Можи, можи.
"Денем му сенкя пази орлицъ,
с чадъря го крийе, с ветрилу му маха,
юнакъ съ кефи нъ тъз ладовинъ
и пълни си бърже със биръ стомахъ."
Айди готово! -
Кмете, аз ни ставъм зъ самудивъ
щот нъл веч съм в гръфа стърица
ни съм младъ мума, ами саму дивъ
зътуй съ къндитътиръм зъ орлица.
Нъли имъши тъкивъ фрази
"денем му сянка пази..."
Поздрав за разказа и усмивка за теб. -
Селото си е тук при нас. Виртуално. С нашите си герои, които си измислихме да се забавляваме.
Заповядай, винаги всеки е добре дошъл!!! -
Абе къде е това щуро село и аз да отида там!...Весел поздрав,кмете!
-
Ааа, нема. Ни ставъш зъ дърво. Ш`тъ турим самудивъ. Оно от такивъ самудиви ний ш`съ убърним нъ дърветъ
-
Кмете,за статист са цаня ази,дърво искам да играя,че да мога с чиста съвест да та порицая,че ко стана самодива,кват съм закачлива...
-
Ш рипитиръме у "Пипирудите". Секой йе добре дошел нъ кастингъ.
Поздраф! -
Кмете!!! Първа съ къндидътиръм - щом и зъ ирутичнъ роля !!! Куга ш`съ рипитициите ???
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
