Наше селу Откровеново съ намиръ на високо место. Нъ самио връх. Под назе съ сичките други села. Мъ кви села, маали направо. Нашето йе елитно селу. Се сме съ сбрале идни икзимпляре... кой от кой „по-по-най”. Реткъ пуродъ. У жешките летни вечери съ сбиръми у „Лудити пипируди” и съ тишим с ладна биръ и мъстикъ. И разговори зъ жините. Насрещу „пипирудити” жините сидат нъ кривъта пейкъ и нъ упсъждат. По женски. А кът са приберим у къщята, почвъми дъ си казвъми кой и коя кво рекли. Мъ ни съ идосвъми. Оти сме задружни. И съ убичъми. Ей, кът рекуф, чи съ убичъме, шъ знайти, чи йе верно. Ни въ лъжам. Дъ ни съ уткланям от темъта. Язе кът залепнам нанейде и немам отлепяне и спиркъ. Оно ми йе оти седим нъ течение.
Решииме у наше селу дъ прайм тиатро. Ама модерно. Събраф селените и селенките у "Лудити пипируди" и им рекуф:
- Драги съселени! Айде и нийе дъ напрайм тиатро, дъ на видът оти сме по-умни от другите.
- Бивъ, кмете, бивъ. – ричъ ми поп Данчо – време йе и другите маали дъ видът искуство. Ай ...