Теч
Историята е банална… обаче не съвсем, затова трябва все от някъде да я раздиплим. Седи си пенсионираният учител по рисуване Рафи Джоков на клекалото в кенефа и нищи на глас битието си:
- Сега… Да видим като как ще я караме. За хляб.. а бе 15 лв. ще стигнат. Миналия месец бяха повече, ама като гледам, че имам сантиметър тлъстина, що да разваляме фигурата? Лекарства…майната им, оставям за кръвното и другите спирам! Да се чудиш! Тия гадове от Парламента кръвчицата ни изпиха, а ние кръвно вдигаме!
Рафи стана и лисна в клекалото цели две канчета вода. И точно в това време на вратата се звънна. Някак си напористо и дори нахално. „Сега пък кой навлек ми се тътри? Ако не е комшийката за олио, главата си давам!” Рафи стана и се затътри към вратата. Отвори я и видя пищната инкасаторка с хубави цици и сочни устни, а под мишницата й папка с нещо си.
- Добър ден, абонат на В и К! Нещо ни се изплъзвате последните три месеца и не се вясвате пред гишетата! Що така? Е, без значение! Както се вижда, ...