7.06.2017 г., 18:36 ч.

Теч 

  Проза » Хумористична
1595 1 9
30 мин за четене

Теч

 

Историята е банална… обаче не съвсем, затова трябва все от някъде да я раздиплим. Седи си пенсионираният учител по рисуване Рафи Джоков на клекалото в кенефа и нищи на глас битието си:

- Сега… Да видим като как ще я караме. За хляб.. а бе 15 лв. ще стигнат. Миналия месец бяха повече, ама като гледам, че имам сантиметър тлъстина, що да разваляме фигурата? Лекарства…майната им, оставям за кръвното и другите спирам! Да се чудиш! Тия гадове от Парламента кръвчицата ни изпиха, а ние кръвно вдигаме!

Рафи стана и лисна в клекалото цели две канчета вода. И точно в това време на вратата се звънна. Някак си напористо и дори нахално. „Сега пък кой навлек ми се тътри? Ако не е комшийката за олио, главата си давам!” Рафи стана и се затътри към вратата. Отвори я и видя пищната инкасаторка с хубави цици и сочни устни, а под мишницата й папка с нещо си.

- Добър ден, абонат на В и К! Нещо ни се изплъзвате последните три месеца и не се вясвате пред гишетата! Що така? Е, без значение! Както се вижда, идваме ви на крака да ви донесем лично сметките!

- Ай да му се не види! Чест голяма! На крака! Със сметки!

- Направо роднини си станахме с това обхождане! Току забележа нещо ново. Та и сега! Усещам някаква миризма…май яйца пържиш!

- Полага ми се! На пенсия винаги си клъцвам по две яйца…

- Да оставим гастрономическите ти изблици и да надникнем в нашите книжа, където се отбелязани 320 лева като дължима сума.

Рафи зяпна, хлъцна, смени цветовете на дъгата, докато накрая на лицето му не се установи нещо като спаружен лимон.

- Е това не може да бъде!

- Не го казвам аз, а веикатовския компютър! Мен можеш да прелъжеш, ама машинката си трака без мисъл за брат, сват, приятел или някаква друга близка на сърцето ти особа. Айде плащай и де тръгвам!

- Не може да бъде! Няма как да изхарча толкова вода!

- Може! Чух, че хлопна вратата на кенефа, сигурно си пикал, с извинение! Стар си, отново с извинение, и сигурно пикаеш често. Простата, бъбреци!

- Няма такова нещо! Добре съм!

Инкасаторката взе да се изнервя. Подобни приказки слушаше всеки божи ден! Дойде ли време да се плаща, клиентът виеше на умряло! Все много им се вижда! Ами да си правят сметката, да си оправят кранчетата, редеше доводи тя, но кой да чуе! Все професори по водопроводите! Гадове!

- Щом показва 320 лв, значи са толкова!

Бирничката изведнъж се оживи, види се, в главата й бе хрумнала велика идея:

- Сетих се! Бас държа, че си пълниш басейн, защото искаш да се самоубиеш! Гледам тук, шикарни картини, артистична душа си, живота ти е писнал и си решил да приключиш като някой Цезар! Пълниш басейна, режеш вените, до теб бутилка вино и…кръвта ти тече ли, тече…После медии, дандании, слава…

- Ти си луда! – след кратко зашеметяване констатира Рафи и за да бъде по-убедителен, повтори мисълта си на висок тон: - Ти си абсолютно луда! Ако ми е писнал живота от такива като теб, има и други начини!

- Не ми се вярва да искаш да се метнеш под кола…виждаш ми се свестен и няма да вкараш някого в беля! – потупа го свойски по рамото момата! – Каквото и да си приказваме, трябва да платиш! Само 320 лв! Пикаеш, не пикаеш, с басейн или не…ползвал си вода!

- Да бе! Гледах аз при щерката по Дискавъри как едно африканско племе живее с по 5 литра на ден. Пере, после полива със същата вода, мие си краката…Та и аз. Стоя в легена, къпя се, водата се събира. После пера в нея, а накрая я оставям за тоалетната! А ти – 320 лева!

Инкасаторка взе да се изнервя. Ако беше само този спаружен интелигент, с перце да го галиш! Ама на главата и се стоварваха десетки като него. И все спестовници, все икономисти!

- Да вземеш да се обадиш на щерката да ти плати сметката и да турим край на кандърмата! – повиши тон тя и погледна ядосано.

В това време на вратата цъфнаха две особи, обитаващи входа. Единият беше добре сложен и много готин як пич от по-горните етажи, а другият беше неопределено същество с червен панталон, розова блузка и добре оскубани вежди, което посещаваше педерасът от съседния апартамент.

- Чуваме някаква дандания, та влизаме да видим какво става, да няма нужда от помощ! – внесе пояснение за влизането якият.

- Я, носим фактурки някакви! Тая е от веикато! Гледай каква сметка му е сервирала! Затова Рафито е като шашнат!

- Да не съм виновна, че харчи толкова вода! Като няма басейн и е спестовник, значи …някъде има теч! Да, точно така, някъде има теч и водата е изтекла в канала!

С това предположение професионалната веикатовка се втурна към тоалетната, където трябваше да е теча!

- Ми да! Има казанче! Изтекла е! Подписвай!

- Ей сега като те хвана, така ще те нацепя, та ще видиш! – пичът запретна ръкави и хвана момата през кръста - Ще видиш ти теч!

Инкасаторката го удари през лицето и го смъмри, но не особено жестоко, защото момчето си го биваше: - Да беше внимавал, че можеше да ми скъсаш бикините!

- А пък ти как врещиш, като че те колят! Аз не бих викал така! – даде акъл педито ама се кротна веднага, защото разбра, че нямаше начин да го огрее мъжка ласка от якия пич.

Инкасаторката се пооправи и рече решително: - Било каквото било, давай да оправим сметката и да се пръждосвам.

Рафи извади една кърпа с възли и взе да развързва:- Ето тук съм отделил за лекарства…тук – за малко храна. Тук – за тока.

- А защо криеш другия възел? – скастри го инкасаторката.

- Това е за шоколад да внучето. И…вноска за погребението ми.

- Какво погребение? Я се виж какъв си наперен, няма да мреш! Дай вноската, дай и за шоколада…е стръскай се де!

При тези думи на якия му падна пердето и я хвана за ръка:

- Айде друм! Да те няма! Ти знаеш ли кой е този човек? Учител по рисуване беше! Ама сега кой купува картини? Кой?

- Ти пък да не мислиш, че аз съм завършила техникум по В и К? – обиди се момичето. – Ако искаш да знаеш, завършила съм българска филология. Ама няма място за учител. Отивам някъде, те ми искат стаж! Ама къде го този стаж, като няма как да започна работа? Защото нямам стаж…

- И като се заговорихме кой какъв е, да ти кажа, че аз пък съм инженер по машиностроене. Обаче няма какво да строя. Затова бях пазач, барман, хамалин…Бачкам по нещо…стоя тук заради майка, че не е добре жената. А на нея и казвам, че съм добре. Добре…ама лъжа, лъжаааа. Не съм добре.

- Пък вие ако си мислите, че аз съм гей заради модата, лъжете се – включи се в разговора и педалчето. – Аз съм завършил Консерваторията в клас по флейта. Половината ми състуденти отпрашиха в Холандия, а аз духам тук…Бях в оркестър, обаче ме съкратиха. Можело и без флейтист. А печелех конкурси….

Четиримата приседнаха на леглото в кухнята и се отдадоха на тих и философски размисъл.

- Ей, сетих се! – скочи инкасаторката! – Гениална съм! Така както сме седнали тук, я да си основем партия! И педераст си имаме, че то си е станало задължително да има представители и на тези хора. Да ме извиниш! Аз ще стана нещо по туризма. Много обичам да ходя! Ама много! Ще обиколя света да го опозная и после да разказвам на електората колко е хубаво и като как могат да пътуват на воля!

Останалите само я погледнаха съжалително и си замълчаха.

- Пак се сетих! – отново скокна инкасаторката. – За сметката де! Ти нали си инженер! Все разбираш от тръби. Като няма теч, ще го предизвикаме! Развърташ нещо там, аз се обръщам с гръб за да не видя тази нередност, изтича вода за 320 лв. и готово!

- Да беше млъкнала! – якият я дръпна за ръката.

Настана неловко мълчание, при което Рафи се изниза към другата стая. След малко се появи с мака кутийка в ръката.

- Това е венчалната халка на жена ми…

- Предлагаш ми? – инкасаторката се надигна от леглото.

- Не, просто я показвам! Утре ще я заложа, ще взема парите и ще платя. Не искам да ми пращате съдия изпълнител да се маскаря пред хората! Ще платя…

- Виж до къде докарвате хората, ма! – инженерът стана ядосано от леглото и взе да крачи нервно.

- Пак се сетих! – естествено идеята дойде от изворът – инкасаторката! – Нали майка ти е сама? Що не ги оженим с този човек? Сметките им ще намалеят! Със същия пръстен ние с теб се женим, В и К опрощават сметката като сватбен подарък към мен и всичко се намества. После с теб се развеждаме, връщаме пръстена и готово!

Излишно е да уточняваме, че при тази идея подскочи само гейчето, но не от радост, защото това не засягаше по никакъв начин неговите потребности, а от внезапен порив:

- Каква стана тя? Изпоожениха се! За едните икономии! Ами аз? На флейта ли да духам, на друго ли… Половината Консрватория духна в Холандия! Там ще свиря на флейта! Ще свиря на флейта…на флейта! Ще свиря на флейтаааа…на истинска флейта…

 

 

Т Е Ч

Действащи лица: Старецът - щърбав и хърбав, (С), Якият - младеж с естествено развити мускули (Я), Инкасаторка - девойка с пищни форми (И), Гей – т.е. новоизлюпен педераст ( Г )

 

Тоалетно помещение – кенеф. Възрастен мъж с гръб, пикае. Взема канче вода от кофата и я лисва в тоалетната чиния. После мисли малко, гребва още едно канче и промърморва:

С: -Айде, пенсия е! Нека се прочисти. (Сяда и пресмята) – Да…за тока. Непременно за тока…После за хляб - 15 лева…миналия бяха 17, но я какъв шишко съм станал. Лекарства… а бе махаме всички, остават само за кръвното. Месо…не, само сирене…е, ако останат пари. Ще си купя от растителна мазнина, че по-евтино. И мляко- менте ще взема, колбас без месо ще взема…живот-менте караме, ама нейсе! Но 1-2 яйца ще трябва да има.

Звъни се. Старецът става тежко и се тътрузи да отвори.

- Идвам де! Човек не може една вода да пусне на спокойствие. Сметките да си направи, живота да си устрои, да го пригоди към поредното оцеляване…

Влиза девойка-инкасаторка. Пищна, сочна, намахана.

- Добър ден, драги ми господине!

С : Добър ден…( оглежда я изпитателно) , моме!

И : Аз съм от В и К-то!

Старецът стои като прикован, ченето му увисва.

И: Като вие не идвате, ние ви идваме на крака. Що така три месеца не сте се вясвали край гишетата ни? Покривате ли се?Вероятно считате, че сте понатрупали някои хватки през дългия си житейски път, но при нас няма да се получи. Дори и да сте прелъгали смъртта някой и друг път, В и К-то няма да прелъжете.

Старецът с хваща за сърцето.

И: Ха седни, де! Аз не съм лош човек, влизам в положението. И мен майка ме е раждала… Пък и нямате кой знае каква сметка. Е, 320 лева са, не са хиляди. И то – за три месеца! А в Енергото знаете ли какви сметки има? Там хилядарката си е направо смешна сума. А за ТЕЦ-а да не говорим! Щастливец сте, че не са ви закрепостили към ТЕЦ-а!

С: Ама как така, бе моме? 320 лева! Ми аз вземам 155 лева пенсия! Откъде да ги намеря?

И : Ами защо, като ви е толкова малка пенсията, не си правите сметката?

С : Цял съм се превърнал в сметка! Дори, когато пикая, все смятам!

И : Извинете, но вие, айде да си говорим на ти, че работата взе да опира до подробности от живота и до нуждите ви, но май правите всеки ден безуспешни опити за самоубийство. Иначе как ще обясниш изразходването на толкова вода? Искаш да се удавиш в басейн! По-аристократично е! Пълниш го, режеш вените, курдисваш бутилка вино за кураж, отпийваш, а кръвта, тече…После идват полиция, медиите гърмят, дават те по всички телевизии! Иначе как бихме заспали, ако не разберем за вашето странно самоубийство?!

С : Може бе! Ама защо да се самоубивам в басейн? Ако толкова ми накипи от такива инкасатори като теб, има и по-евтини начини да го направя.

И: Ако намекваш, че може да се шибнеш под някоя кола, не ми се вярва много. Съвестен ми се виждаш и едва ли би вкарал някой в затвора. Тъй че това, което ти казвам, е факт. Бележката, де! Това са данните от твоя водомер, които са вкарани във веикатовджийския компютър! А той е машинка, безжизнена – няма братко, батко, сват, любовник и прочие. Без-при-страс-тен! Машина – щрака-лака и резултата ти е налице – 320 лева! Ето тоалетна имаш – значи имаш казанче – вода тече…Ти…с извинение, май доста пикаеш? Може би имаш болни бъбреци или пък вечно разстройство?

С: Не бе, добре съм, по 3 пъти пикая, е понякога и повече, но рядко!

Инкасаторката мисли усилено: И тогава, защо така? Сигурно след всяко ходене пускаш водата от казанчето по 10 пъти!

С, ядосано: Пускам! Вятър пускам!

И : Е сигурно оставяш да ти смърди!

С: Гледах аз преди време при дъщеря ми по “Дискавъри” филмче за Африка. А там, както и инкасаторките знаят, водата малко. Та на тия хорица им се полагаше по 5 литра. Първо се мият, после в същата вода перат и накрая – в градината. И аз съм като тях! Къпя се в леген, после пера в същата вода, накрая мия терасата или я оставям за тоалетна.

И: Брей…новатор!Обаче пак си изразходил за 320 лева вода.Ще платиш, пък после ще обжалваш в съда! Там ще докажеш с ей тия аргументи, че си пестелив и това е невъзможно! Ей, ама нали каза, че имаш дъщеря, тя ще ги плати! Ще ти помогне! Нали затова си се бъхтил за нея?

Ст: Да, обаче тя е актриса от реформиран театър!

И : Моите съболезнования! Впрочем тя дължи ли сметки?

С : Не питай!А зетя е учител…по философия, де! Е няма да платя!

И:Тогава ще дойде съдия-изпълнител, описва имуществото, продава го и ето ти нашите 320 лева. Ако нещо остане, твои ще са.

С : Какво ще ми опишат, ма? Телевизор “Темп” лампов, пералня “Аурика” – за по 10 лв, прахосмукачка “Чайка”, метла за левче…

И : Сетих се, сетих се! Нали си добре с бъбреците? Продай единия! Що са ти два, като може и с един! И пари ще ти останат! Телевизора може да си смениш, снова прахосмукачка да бръмчиш! Храна ще си купиш!

На вратата се звъни. Инкасаторката маха пред очите му, той не реагира.

И : Ти май се шашна! Други се шашкат и повече, но като видят сметките от енергото…а за топлото да не говорим .

На вратата се появяват двама . Кълочетещ се педал и як младеж.

Я: Гледаме с това… приятелче на педала от горния етаж – вратата открехната. Та идваме да проверим какво става.

Г: Да, бе! Какво става тук?Да не е хипнотизиран? Какво му е на този човек?

И : Не е хипнотизиран! Аз съм от В и К-то, та…нося му сметката!

Я: Ясно! И си му видяла сметката на добрия човечец! Мръсни монополисти!

Г: Е, какво, стават грешки! Просто има една нищо незначеща нула в повече.

Я: Ти си луда ма! Човека не може да изхарчи толкова вода!

И : Има теч! Това е!

Я: Къде го тоя теч? Тече в главата ти! Няма нищо! Сухо е!

Инкасаторката стъпва върху кофа, пуска кранчето и започва да шурти вода. Обръща се към другите:

- Тече ли? Тече! Ето от тук са изтекли твоите 320 лева.

Я : Ама я дай да те оправим ние тебе, та дано ти се намести акъла в главата! Ей сега ще те нацепим, та да ти държи влага и без теч.

Гей, запушва си ушите, бърчи лице: Ей, не крещи де! Няма да те дерат жива, я!

Якият, заголва краката й, дърпа я и нарежда: -320 лева! Ей сега ще видиш ти едни сметки. Сега аз ще те съдера!320 лева ми е тарифата за оправяне в кенеф!

Гея, леко ядосан: -Що не каза предварително?

Якият се обръща към него: -Аз мъжки дупета не цепя? Може, ако съм напит, но вдигам тарифата тройно!

Гея,оскърбено: Да не ти е златен – тройна…

И (към С): Давай да оправим сметките и да отивам да си гледам работата.

С: Егати работата! Кожодерка! Обаче нямам пари. Нямам и няма да ти платя!

И : Е стръскай се, де! Ще го направим на разсрочено плащане! Дай нещо там като първа вноска! Все си закътал нещо…

Старецът вади кърпа с възли:- Ето тука, пари за кръвното. То, кръвчицата ни изпиха тия управници, а вдигаме кръвно! Да се чудиш как ни е останала кръв, че и сили да вдигаме нещо. Тука… за хляб и маргарин, да си намажа някоя филия,ако ми разрешите от В и К-то, от енергото и ТЕЦ-а ,а?

Инкасаторката съглежда неотворен възел, грабва го автоматически и го вдига във въздуха : А това какво е? Що си криеш парите? Ето ти спестяванията!

Старецът, скача уплашено и почти крещи: Не! Това са за ковчег. 40 години съм работил, а нямам пари за погребение. Държавата вече и това не ни признава.Защо ни отпраща обидени от света?

Инкасаторката го потупва бодряшки по гърба и го успокоява: -Я не се отпускай! Още ставаш! Хващаш окото, да знаеш!Какви по-схумнали от теб виждам, а очите им играят. И ако им падне, по задника ме опипват, уж да минат край водомера. Ама какво да ги правиш?

Я: Остави човека! Айде, чао!Ей я вратата! Чао ма!

И : След като си плати! Айде, бе, човек! Я стръскай джобовете. (Дърпа му ризата и се чува звън на монети.)Ето, виждаш ли, ( брои ) лев и 20 ст! Криеш пари, а!

С : Не, те са за шоколадче…за внучето! Чарлз се казва.

Я : Та значи, казваш, теч има, а? Аз ще го оправя тоя теч! Аз съм дипломиран инженер по машиностроене. Обаче вече не строим нищо, камо ли машини .

И: Да не мислиш, че съм карала техникум за инкасаторки? Ако искаш да знаеш, аз съм филоложка! Фи-ло-лож-ка! По български! Обаче в училище съм влизала само работа да си търся. Ама как да стане? Искат млад и със стаж! А откъде тоя стаж, като никой не те взема на работа? Щото съм била млада и без опит.

Г: Като знаеш какво е, защо тормозиш хората? Този човек откъде да ги измъкне тия 320 лева. Това е български, наш, роден пенсионер!

Я: И при това, бивш учител по рисуване! Знаете ли какви красоти създаваше? Обаче вече няма кой да го оцени, няма кой да си купи картина от него. Тлевизора ще му вземат, пералнята, метлата…

Старецът, примирено: Душата ми да вземат, ако щат.

И: Да я вземем, ама нищо не струва. Ако струваше, щяхме да я вземем, да я продадем с печалба и да си получим парите.

Якия, без злоба: В и К ООД-душегубка.

И : Измислих!!!Ти нали си инженер? Разбираш от тръби. Гледай сега! Развърташ водомера. Аз се обръщам с гръб, за да не гледам нарушението. После пускаме водата да си тече свободно в канала. Ти пресмяташ горе долу за колко време ще изтече за 320 лева. После слагаме водомера обратно и ще си плати законно!

Г: Виж какво, миличка! Ти си съвършено луда! Аб-со-лют-но!Аз може и да не съм инженер, може и да съм малко сбъркан, ама това тук си е безобразие!

Инкасаторка, ядосано: Що не си траеш! Заври си го…Уф, педал!

Г: Аз няма да търпя това! Аз съм музикант,завършил съм Консерваторията, свирил в национални и международни конкурси, награди съм печелил…

Инкасаторка, много радостно: Е значи си паралия! Дай на човека някой лев. Ще вземем тия 15 лева за ковчега, 1.20 за шоколада на Чарли, ето, аз имам 8.50, давам ги. Хайде, свирецо, разтвори и ти кесията!

Гей: Но сега, сега…съм безработен! Минимална заплата за флейтист в оркестъра. Е, не става! Съкратиха ме. Можело без флейтист. Ами да мра ли, бе инженере?Учил съм се да духам – духам!С това духане(намига) на един “концерт” мога да си изкарам месечната заплата на оркестрант.

И : Брей, виртуоз! Дай ни по един урок! А аз съм седнала да се мъча като грешен дявол. А той- духа! Ама така е, нали съм жена, всеки гледа да си вземе своето по любов, ужким, де! Но да не се отвличаме от конкретната ни работа, господа! Първо ра-бо-та-та! Държавата си чака парите! (почти крещи) Умиране има, отърване няма! Нали знаете това! Няма прошка! Само Господ прощава! Ние сметки събираме! Айде, давайте пари! Бегом!

Всички я гледат стъписано. Сядат и пак мислят.

Я: Брей, каква стана тя? Все учени глави, пък пари…няма! В тази държава, както я наричат управниците, дивотията е тотална!

Инкасаторката скача възбудено: А бе, хора! Що не си направим партия. Ей така, както си седим, да си я основем. После избори, депутати, ходене насам-натам.. Якият маха с ръка: Я остави тия работи, да не сме толкова мръднали.

И : Що бе? И педал си имаме! Може и депутат да стане, те са с предимство. А бе, да няма квота за педали? Аз, стана ли депутатка, може да стана министър на туризма. Много ми се ходи, бе…

Я: Ей ни тримата. Учени, конкурси печелим, стихчета…Обаче какво? Ти тормозиш хората и им изстискваш и последните стотинки. Ти, не духаш флейтата, ами… Аз хамалин бях, охрана, сега съм на борсата. Държавата ми плаща да не работя, да не мисля. До сега да съм отпрашил някъде да мия чинии, ама майка ми: не та не! Пък не е добре жената. Не искам да я огорчавам. Стига и огорчението от държавата. Цял живот се е бъхтала на три смени да работи, а сега едва свързва двата края. Казвам и че съм добре, ама лъжа, лъжааа...

С: Това е халката е на жена ми…Ще я продам или заложа. Само я показвам, за да се знае, че има откъде да намеря пари тия дни. Не искам да се маскаря пред хората, не ми пращай полиция или съдия.

И: Да се оженим с инженера, вместо подарък, от В и К да ти опростят дълга, халката ще ползваме само за ден и… Става ли? А майка на инженера ще оженим за Художника! И разходите намаляват! И му връщаме халката!

Гея остава сам. Намусен и изоставен: Каква стана тя? Изпоожениха се! За едните икономии! Ами аз? На флейта ли да духам, на друго ли… Половината Консрватория духна в Холандия! Там ще свиря на флейта! Ще свиря на флейта… на флейта! Ще свиря на флейтаааа…на истинска флейта…

 

Латинка МИНКОВА

 

 

 

 

 

 

 

© Латинка Минкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Превърни разказа си в пиеса! »

1 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря. Кажи речи няма без призово място.Е това е конкурс!
  • Честито!
  • Честито първо място, Латинка! Чакам новата тема за произведение от областта на драматургията!
  • Алекс, не е написано два пъти, а разказът е превърнат в пиеса, каквото е условието на конкурса.
  • На мен не ми беше въобще смешно, даже ми е тъжно как ги грабят хората в тая скапана държава! И не разбрах защо два пъти е написано. Ама аз съм си невежа, не е странно.
    Успех ти желая!
  • Благодаря! Ама какъв успех, какви 5 лева...Няма ме по драмата...не ми е драматично някак си. Прекалено много се разпилях, време нямам...
  • Спаружи ме от смях, Латинче! Как почна, как свърши....по нашенски! Успех!
  • Благодаря! Голямата версия на Теч(като пиеса) си я биваше, обаче...името, Роси, името! Та така де...
  • Браво! Страхотна сатира! Поздравления и успех, Латинка!
Предложения
: ??:??