Вероятно всеки от вас е имал такива дни и няма как да е иначе, все пак всички сме хора и правим грешки или пък забравяме за нещо в ежедневието си. Такъв бе и за мен този ден и мисля, че е добър пример за един тежък ден.
Още със ставането си дори не пил задължителното си сутрешно кафе, не облякъл се подходящо за деня трябваше да излетя към центъра с брат си, знаейки, че нервите ще вземат превес над мен. В лудницата от коли спряхме на километри от целта ни и трябваше да продължим пеш, а денят бе студен. Обикаляхме с часове, търсехме и неусетно за мен се разболях, но продължавах да вървя, докато спрях да усещам и краката си. Умората си казваше думата, но всичко бе вече свършено или поне така си мислех аз. Прибрах се вкъщи, не хапвал нищо цял ден, изнервен до мозъка на костите, със силно главоболие и премръзнал. Накратко - разбит. И от къде ми дойде идеята да седна на компютъра, да видя някои неща и хоп - гаджето ми писало и върнах с мисълта, да получа някоя мила дума и целувка, било тя и ...