Телефонен маратон

- Ало, ремонтната?
- Да, ние сме.
- Мъжът ми каза, че има нужда от ремонт.
- Кой има нужда?
- Веднага го вземете за ремонт!
- Имате грешка, тук не е хирургия. Затваряйте!
Зър...
- Да, бюро за стари мебели.
- Сега пък това бюро! Добре, че не е скрин.
- Какъв стил го искате?
- Ами, сегашен.
- Имаме само ретро.
- Тъй, де! Туй, дето го рекохте, колко ще струва?
- Вижте какво, ретро значи старинен.
- А пък аз си мислех, че е някоя дефицитна стока.
- Как не ви е срам! Затваряйте!
Зър...
-Ало, кой е?
- Кажете, же.пе. бюро!
- Хайде сега, пък и вие! Не стига, че влаковете са нередовни, ами... Не знаеш кога ще тръгнеш и кога ще пристигнеш!
- Кой, не се чува?
Зър...
- Ало, ало, ремонтната?
- Ние сме.
- Моля ви, бързайте! Бойлерът гори. Леле, мале, избухна...
Зър...
- Ало, милицията. Мъжът ми излетя през прозореца. Не тръгвайте без куче!