Ω

8888 година. Човечеството е почти изчезнало. Останали са към 50 мил. хора, чиста раса и 20 мил. клонинги-хуманоиди. Никой не може да открие формулата за спасение на човечеството. Формулата и доказателството за съществуването на Свещеното Писание и Бог. Цялата земя е залята с вода и е невъзможно да се проведат археологически изследвания. Какъв е изхода? Каква ще бъде позицията на малкото останали учени? Какво ще бъде решението на Църквата?

Римската империя. В подземията на императора е създаден телепорт, който позволява преминаване през времето. Това е държавна тайна която само приближените могат да знаят. Зародилата се нова християнска религия трябва да бъде унищожена с цената на всичко!

- Вашето име?

-         Лукас

 - Месторождение?

-         Сирия, град Антиохия.

 - Произход?

-         Езичник съм…

 - Образование?

-         Художник и лекар.

 -  Какво работите?

-         В момента съм спътник и сътрудник на Паулос.

 - В какъв период от време?

- Само през второто му пътешествие…

-  По конкретно? Къде и кога?

-         …………

- Е, не желаете да говорите ли? Вие сте автор на разказите за самопровъзгласилия се за Бог – Иисус синът на Йосиф и Мариам! И без това не ви чака нищо добро, по-хубаво говорете!!!

- Аз съм казал всичко! Документирано е в една моя книга: Деяния на светите апостоли. Може да прочетете ако желаете…

- Свети значи! И какво толкова им е святото! Ха-ха-ха!  Апостоли? Нови термини въвеждате, как се осмелявате!?

-         Апостол означава пратеник, нищо повече…

- Спрете! Не съм ви дал думата! Ще говорите само когато ви питам! Къде написахте така нареченото “Евангелие” и книгата “Деяния” на какво беше там…

-         На светите апостоли… в Рим!

-  Защо предпочетохте Рим?

-         Заради езика, който е правилен гръцки доближаващ се до класическият гръцки…

-  Един художник като вас, нима разбира от лингвистика. Вие сте използвали доста “евризми” и “латинизми” в своите писаници. Вие и вашите приятели не се подчинявате на закона и сте решили да създадете собствена империя, да всявате смут и бунтове в обществото! Създавате измислена религия, нови богове. Говорете ясно! Какви са причините поради които написахте тези неща?

-         Причините съм разкрил в началото на евангелието. Това са моите основни мисли.

-  А-а-а, значи ще ме карате да преосмислям съдържанието и отново да ви чета глупостите! Колко време писахте?

- Не мога да пресметна точно… някъде от втората половина на първи век, до края на втори век.

- Аха! Това е 63–64 година. Естествено, че не можете да смятате. Щях да се учудя ако можехте да го правите. И кой ви е спонсора?

-         Църквата!

-   По точно?

-         Няма конкретна личност! Това е цялото общество!

-  Как смеете да говорите за общество! И от името на обществото! Това можем да правим само ние – представителите на властта! И единственото общество това е държавата, ясно ли ви е?

-         … старал съм се да напиша своето евангелие за нуждите на Църквата и тези двадесет и четири глави съвсем не са достатъчни да опишат онова, на което съм свидетел и очевидец…

- Съучастник бих казал. Съучастник на едно престъпление срещу властта. Никакви причини няма за смекчаване на обстоятелствата. Вие сте осъден! Процесът се прекратява! Имате ли нещо да кажете за последно?

-         …най-важното за исагогическите сведения е съдържаното на книгите, но нека Йохан Ведщайн да дойде и да каже нещо повече за това?

- Кой е този?

-         …само ще ви кажа, че той ще въведе цифровата номерация на Новия Завет през 18 век!

- М-м-м, да и това ще ни създаде още повече неприятности. Веднага да се призове нарушителя!

В залата влиза подчиненото лице на императора и докладва:

- Ваше благородство, телепортният апарат отказва да работи…и не може да се направи нищо..

-   Как така? Е, все някога ще го пипна този Ведщайн! Щом като се е осмелил да номерира цели 98 папируси, ще отговаря за това! Процесът се закрива!

- …няма да можете да спрете обаче през 325 г. първият вселенски събор, нито вторият през 381 г., нито…

-     Спрете! Отведете Лукас в тъмницата! Повече не искам да ви чувам!

-         …няма да можете да спрете милиардите Христови последователи, причестяващи се със Светите Тайни – кръвта и плътта Христови…това е Сливането…

Лукас бе отведен в тъмницата. Той знаеше, че процесът “Кодекс синайтикус” ще има продължение, за това се въоръжи с дълготърпение. Наведе глава в мрака, опрял колена о влажната, студена земя и започна да се моли.

7:30ч. Събуждам се внезапно и бързо записвам цветния си сън, толкова реален, все едно бях там, на процеса. Увличам се в записките си и става почти 11 ч.

Този следобед размишлявам върху Деяния 1:8. Отпивам от чашата капучино и слушам птичките как чуруликат. Ами ако Църквата нямаше рожден ден и Иисус Христос не беше изпратил Светия Дух, какво ли щеше да представлява светът. Да бъдеш свидетел за Бог и то до края на земята. Не е ли прекалил малко Господ с Неговата метафора. Отчупвам си малко кекс и в този момент не знам точно откъде ми  дойде думата: Причастие. Тя натрапчиво стоеше в умът ми, душата ми, въображението. Погледнах православния календар – постите наближават. Добре де, ще отида на изповед. Отчупвам си още малко кекс – Причастието...Какво? Стига! Какво значи това, незабавно искам да знам. Преглеждам библиотеката с книги на тази тема. Я да видим в интернет нещо интересно по въпроса. Не, няма да гледам там, защото не обичам интернет. Дали Господ си е представял, че ще има някога интернет? Виртуална църква в която ходят от цял свят и… виртуално причастие. Това последното няма как да стане! Как ще се слееш с живия Бог виртуално, ха-ха-ха, по интернет. Взе да ми става все по-весело и по-весело, а котарака направи някакъв странен подскок, сякаш усети моето настроение. Не може да има църква без причастие! Но си спомних когато за първи път се пречистих, та това не беше в църква дори. Отеца дойде при мен от много далече с дарохранилницата, изповяда ме, поучава ме и после приех тялото и кръвта Христови. Търчеше като линейка горкия отец и пред нищо не се спираше. Необичайна жертвоготовност, заради което дявола го мразеше.

Наближава 17 часа. Как ще протече вечерта ми, не искам и да си представям, защото не обичам предвидимите неща. Ето защо не гледам телевизия, просто знам как ще свърши филма, но новините си струва да гледа човек и някой джаз концерт от време на време. Всички консумират консервирани храни, бутилирани напитки, опаковани полуфабрикати, слушат чалга или някаква глупава музика, гледат сапунки за живота на други хора и така те самите забравят да живеят или съвсем спират, а горките им деца забравят да си играят.

…Със сигурност ще споделя с моите приятели как прекарах днес. Отивам при тях. На обичайното място, в обичайния час и ще вдигнем много шум както винаги.

Плод на тишината е молитвата, плод на молитвата е вярата, плод на вярата е любовта, плод на любовта е служението, плод на служението е мирът. Думите на Майка Тереза изведнъж жилнаха сърцето ми, сякаш потушаващи моите емоции. Нищо, утре ще бъде различно. Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas. Може би трябва да започна да правя някой планове за бъдещето. Бог направи план за Израел в пустинята в продължение на 40 години…ужасно дълго ми си струва, и в Свещеното Писание има над 8000 обещания, а аз не знам какво ще правя след 15 минути, камо ли да обещавам нещо на себе си или на някой друг.

Към 20 часа вече забравих, че искам да излизам и така останала в размисли, започвам да рисувам довършвайки иконата на Бог Слово.

В този обременен век, всичко върви на бързи обороти и никой не се замисля в дълбочина, къде е вярата в Бог и как се отразява тя в обществото, в политиката, в икономиката, в изкуството и т.н. Божиите неща сякаш стоят отделно от другите и хората не виждат връзката между едното и другото. Бог си е Бог, работата работа, икономиката икономика и човешкото е различно от Божието. Но в Господ Иисус Христос има две природи – Божествена и човешка. Точно това е сливането. Сливане на човека с Бога чрез евхаристията. Уау! Отговора най-после дойде! Сливане! Както Той управлява в духовната сфера, така и в материалната! Двете вървят ръка за ръка. Но когато човек е обзет от съмнения, грижи и проблеми, на него най-малко му е до това. „Какво от туй, че съществува християнството? Нямам отношение, нито го чувствам за нещо важно”! Така мисли обременения човек, но ако не направи себеоценка на себе си, няма как да излезе от това негативно състояние и пасивно отношение, защото в такъв момент могат да се случат дори чудеса. Може би ти се иска да бъдеш друг? Задаваш си куп въпроси, подражаваш на други хора, променяш стилът си на обличане, но не се получава. Ако насочиш погледа си към вътрешната красота, ще осъзнаеш как Сатана те е измамил да гледаш на душевното си състояние и външността. А духовния човек, получава всичко от вътре навън. Благословението, благодатта, любовта, възкресението идват от вътре на вън. От духовното! От сливането. „Защо търсите живия сред мъртвите”? /Лука 24:5/ Защо търсите живот сред неодушевеното? Да направим себеоценка на себе си и да спрем да слушаме сатанинския глас, който шепти : ти си безполезен, ти никога няма да се справиш с нещата, от теб нищо не става, ти си просто едни от всички. Когато спрем да слушаме сатана, вярата ни ще възкръсне и ще стоим над проблемите и обстоятелствата.

Хайде, достатъчно религиозни мисли, май е време за почивка. Започвам нещо много да се задълбочавам. Какво е за мен религиозното преживяване ли? То е ежедневие…но има върховни моменти. Моментите в молитва, моментите на сливане с Тялото и Кръвта Христови, със Самия Христос. Сливане!

Вече е полунощ. Някой чука на вратата. Но защо не звъни и как е влязъл във входа? Какво да правя? Поглеждам през шпионката. Човек на около 50 г с много странен вид. Е, той е просто облечен по-грънч. Брада, неравна коса, има и някакво наметало. Може би е някой нов комшия. Ще рискувам. Отварям вратата и пред мен стои досущ същия човек от съня ми  Лукас. Не, сигурно пак сънувам. Той сякаш ми прочита мислите и прошепва:

-         Не сънуваш. Аз съм Лукас.

-         А това със сънят…. Недоумявам аз.

-         Изпратихме ти това послание под формата на сън, защото това е най-бързия и сигурен начин, че ще го получиш. За наше щастие ти дори го записа. Дойдох да те предупредя, че сънят ти е важна информация. Информация която е унищожена и не съществува под никаква друга форма. Идвам при теб и преминавам през твоя век и година на съществуване, за да ти кажа още нещо и за да разбереш защо ти изпратихме сънят – послание. Има много врагове наоколо обаче.

Помислих си, че това няма как да бъде майтап, защото на никого до този момент не бях разказала сънят си. Не бях излизала дори, а и никой не се е промъквал, за да чете записките ми. Човекът пред мен беше реален и трябваше да му вярвам.

-         …но кажете ми, моля, кои сте вие, защото говорите в множествено число?

-         Ние сме Църквата, а ти си част от нас. Сега аз живея в 8888г. както ти се откри на сън. Дори знаеш каква е обстановката. Не напредналите технологии са спомогнали да създадем машина на времето през която да се движим през времето, а самия Христос ни пренася, например както пророк Илия се възнесе и много други подобни случаи за които ти вече знаеш. Славата Божия е способна да извърши всичко. Римската империя създаде машина на времето, но за нас християните това не е необходимо, защото Сам Божия Дух извършва това за нас.

-         Но как така?

-         Когато сме заедно в силна единна молитва и истъпление, каквото пожелаем става.

-         Но защо не става така сега по моето време?

-         Няма достатъчно благодат. Не е дошло грабването и не е минал милениумът. Не е минало възкресението на мъртвите. Мен Христос избра да ме възкреси през 8888, понеже съм от 70-те, заедно с останалите апостоли. След тези събития ние живеем в благодатта и славата Божия, със Самия Христос. Земята е абсолютно пуста през 8888, защото вече Иисус Христос е направил ново небе и нова земя за нас и ние живеем там. Хората които са останали на планетата земя все още не вярват в Бога и търсят доказателства.

-         Но моля ви, влезте у нас.

Заедно с Лукас сядаме на масата. Сипвам му капучино, а вълнението в мен нараства с всеки изминал миг.

-         Как се казва новата планета, създадена от нашия Бог… за нас?

-         Метаноя. Това е планетата на обновяването на човечеството. Но към земята имаме все още мисия и ти Магдалина, ще участваш в тази мисия. За това дойдох.

-         …но как така? …и защо ме наричате Магдалина? Аз се казвам…

-         Знам как се казваш! Но това е твоето духовно име в Божието Царство.

-         Лукас, хората все още смятат, че религията е опиум за народа. Като цяло е трудна катехизацията. Самите духовниците не могат да се справят, а аз като обикновена мирянка, какво ли мога да направя?

Тук нещата не се свеждат само до катехизация. Има по-дълбоки откровения които ще ти разкрия, но трябва да забравиш за своето минало.

-         Как?

-         Покаянието е анулиране на взаимоотношенията с миналото. Така идва освобождението от греховната природа и всеки става послушна овца в кошарата на Господ. Докато има непослушни овци, Той не може да изяви славата си. Докато има капризи и обвързване с миналото, не може да има духовно израстване. Природата на християнина е различна! Той е ново създание, живее по дух, а не по плът.

-         Чувала съм това, но ми се струва невъзможно за изпълнение.

-         То е елементарно, но само трябва да решиш. Това което ще ти прочета се отнася за всички като теб от съвременната Църква за които вярата и религията не са просто част от заобикалящия ни свят, а са стил и начин на живот, начин на мислене.

Лукас разтвори един свитък и започна:

“Вие сте знамение и чудо на този век, защото Аз ви призовах”. Прекъсвам го, за да си изясня нещо:

-         Лукас, какво е това което четеш и ти ли го написа!

-         Много си нетърпелива Магдалина! Това го написа Иисус Христос, нашия Господ. Даде ми го преди да тръгна. Нареди ми да го прочета първо на теб, а ти ще го прочетеш на своите съвременници, след като ти го оставя.

-         Добре де. Извини ме, че те прекъснах.

Лукас продължи: “Приближете се по-близо до Мен и Аз ще ви открия тайни в Духа Си. Вие сте моето стадо! Аз ви водя! Аз ви стрижа! Аз ви храня и сега изисквам вашето внимание. Гледайте надалеч! Нека погледа ви се простира надалеч! Няма да търпя капризите ви, но и няма да ви оставя в това състояние. Изправете пътищата си! Оправете взаимоотношенията си. Как да изявя иначе Своята слава?”.

-         Това ли е?

-         Малко ли ти се струва? Другото друг път! – усмихна се Лукас

-         …като че ли не го разбирам…

-         Господ говори с прости думи, така че хората да го разберат. Не е необходима теологична терминология. И когато ти говориш, по същия начин, трябва да се стремиш хората да те разбират, като избягваш богословските термини. Ето защо обществото е отчуждено от Църквата. Когато аз започнах да проповядвам, въпреки че съм лекар и художник, се придържах към простотата. На учените също не са им нужни сложни фрази, за да повярват.

-         Но как така? Точно те оборват съществуването на Бог с най-различни аргументи, които понякога много трудно се анулират.

-         Силата на думите не е в многото говорене и високия стил на говорене, а в благодатта която Христос изпраща, за да се обърне дадена душа във вярата.

-         Е, обаче тази благодат Той я изпраща само на духовниците, тогава…

-         Не е така! Благодатта Бог я изпраща на всички. На едни повече, на други по-малко. Зависи. Той определя как и колко. Пред Него всички са на равни начала.

-         Хей! Това е страхотно! – изненадах се аз

-         Внимавай, за да не изпаднеш в прелест. Благодатта слиза заради делото Божие на земята и за да приведе човечеството в християнството и Царството. Но най-важното е, молитвата. Успехът на убеждението и оборването на антихристиянските аргументи, се дължи на молитвата. Всички свети Отци преди да започнат да благовестват, да беседват или друго, преди това се молят. Това правим и ние, въпреки, че вече сме близо до Господ и живеем с Него.

-         Значи е вярно това което веднъж прочетох, не си спомням къде, че живота е проповед която съдържа нравственост и действие?

Лукас започна да се смее от сърце на моите наивни разсъждения. Аз също започвам да се смея и така обстановката се развесели приятелски. Все още не мога да повярвам, че у нас е дошъл светец. И то не кой да е, а св. Лука, същия който е написал евангелието и какво ли още не…Той ме погледна и попита:

-         Вярваш ли, че това е кайрос момент за твоя живот и това което се случва е съществено за теб?

-         Да! – без да се колебая отсичам аз

-         Такива кайрос моменти има постоянно в Писанието и Преданието. Един такъв момент  съм описал в Деяния 17:22-31 когато моя приятел св.ап.Павел застана всред Ареопага и съобщи на атиняните които се кланяха на много богове, че издигнатия от тях жертвеник на непознатия бог, е именно този Бог който е сътворил света – Светата Троица. Тези моменти на откровение са именно – кайрос. Бог е навсякъде. Той е Всеприсъстващ и дава мъдрост на своите чада когато са в такива ситуации. Изпраща Своите ангели, а вярата винаги отива към Него и чудото.

Телефона ми звъни и прекъсва разговора. Брат ми както често става ми обявява тържествено, че идва с приятелите си. Пак ще правят купон. Опитвам се да се възпротивя, но не става. Какво ще стане когато види неочаквания гост? Поглеждам през прозореца и тъкмо се обръщам към Лукас, за да му кажа каква е работата, него го няма. Изчезнал е! Не чух да се хлопа вратата. Просто се изпари. Досещам се как е станало.

На масата стоеше свитъкът с посланието което той ми чете. Но аз все още не знам какво да правя с това и въобще с всичко. Може и за луда да ме помислят. Дали Лукас ще дойде пак се питам. Толкова ценен разговор проведохме. Той дори не ми каза, че си тръгва.

     3 ч. нощес е. Брат ми купонясва в стаята си, а аз не мога да заспя, не от шума, а от преживяното. Стискам свитъка в ръка и не мога да повярвам. Когато се върне баща ми от командировка ще му разкажа за случката. Не, няма да му разказвам. Ще му разкажа! Няма! Главоблъсканицата ме изтощава. Слагам свитъка под възглавницата, слагам си тапи на ушите. Лека нощ!