Rima & Sorbus
Rima
Поредният безименен разказ
- Денис, лягай си вече! Два след полунощ е, не ми пука, че се вижда еди-коя-си звезда. След десет минути да си в леглото! - тъмнокоса жена гълчеше сина си.
- Уф, да! Чух, лягам, лека нощ! - симпатичен тийнейджър се отдръпна от телескопа си, затвори прозореца и измърмори нещо. Като видя, че синът й се приготвя да си ляга, жената напусна стаята. Ако се беше вгледала малко по-съсредоточено в телескопа, щеше да забележи, че той изобщо не е насочен към звездите. По-правилно щеше да е, ако кажем, че беше настроен да гледа към отсрещната кооперация. И още по-точно към седмия етаж, средния апартамент. Там живееше Тя.
Момичето, което се беше нанесло преди две години. Никога не й беше обръщал специално внимание - просто обикновено момиче. Виждаше я рядко, защото тя така и не се запозна с "местната компания". Излизаше навън много често с приятелите си, явно не й трябваха нови. Останалите я мислеха за надута. На него му беше безразлична. Докато един де ...