14 min reading
Rima & Sorbus
Rima
Поредният безименен разказ
- Денис, лягай си вече! Два след полунощ е, не ми пука, че се вижда еди-коя-си звезда. След десет минути да си в леглото! - тъмнокоса жена гълчеше сина си.
- Уф, да! Чух, лягам, лека нощ! - симпатичен тийнейджър се отдръпна от телескопа си, затвори прозореца и измърмори нещо. Като видя, че синът й се приготвя да си ляга, жената напусна стаята. Ако се беше вгледала малко по-съсредоточено в телескопа, щеше да забележи, че той изобщо не е насочен към звездите. По-правилно щеше да е, ако кажем, че беше настроен да гледа към отсрещната кооперация. И още по-точно към седмия етаж, средния апартамент. Там живееше Тя.
Момичето, което се беше нанесло преди две години. Никога не й беше обръщал специално внимание - просто обикновено момиче. Виждаше я рядко, защото тя така и не се запозна с "местната компания". Излизаше навън много често с приятелите си, явно не й трябваха нови. Останалите я мислеха за надута. На него му беше безразлична. Докато един де ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up