Видях един тенекиен човек, който засаждаше кипариси пред кметството. Наричаха ги "тенекиени хора", но официално бяха нано-боти, а неофициално мултифункционални празноглави контейнери с червени лампички,имитиращи очи. Този беше последен модел - Т408. Не всеки човек можеше да си позволи подобен луксозен слуга и за сега (слава Богу) се срещаха сравнително рядко, предимно във висши държавни институции или в частните домове на заможните граждани.
Та, запалих си аз цигара и поспрях на тротоара, загледан в прецизно изпълняващият задълженията си чешит. Беше съсредоточен в заниманието си и машинално, с еднакъв брой движения засаждаше всяко дръвче, като после се преместваше към следващото, лежащо на райграса.
В краката му се умилкваше един риж котарак, с молещо вирната опашка, но в отговор не получаваше никакво внимание от студенокръвния си компаньон. Тенекиеният просто го заобикаляше или прескачаше и продължаваше прецизно да оформя поредното кратерче, очакващо поредният стълб.
А аз просто си тр ...