Събуди го натрапчивото усещане, че в спалнята има някой.
Беше съвсем тъмно, но въпреки това успя да различи съвсем ясно  мъжа, седнал  в креслото отсреща. По някакъв  смахнат, сюрреалистичен начин този човек приличаше на него.
Изправи се в леглото с мисълта, че това е сън. Какво друго можеше да бъде?
 - Ето ме и мен! - бодро заяви сюрреалистичният. - Късметлия момче си!
"Говори..." - помисли, и се стресна от собствената си мисъл. Най-вече защото гласът беше досущ като неговия.
 - Сънувам, нали... - изрече плахо, колкото да изпробва гласа си.
 - Напротив - отговори собственият му глас отсреща. - Да дойда да ме пипнеш?
 - В никакъв случай! - Само това лисваше, за Бога! Сякаш не му стигаше, че разговаря с... някакво  налудничаво подобие на себе си. - Ти... откъде се взе изобщо? Кой си и какво правиш в спалнята ми?
Онзи отсреща се ухили.
 - Аз съм Този, когото винаги си мечтал да бъдеш.
 - Я стига! Виждаш, нямам кой знае какво за крадене... а и заплатите пак закъсняват.
 - Ти май схващаш доста трудно, нали?
 - Изобщо не разбирам какво ми приказваш - призна младежът. Вече усещаше, че тая история излиза от рамките на всичко, което можеше да си представи. И това го потискаше.
 - Стегни се, готин, и дай да не губим време за неща, които очевидно твоят  силно ограничен земен разум не може да схване.
 - Земен разум? Да не намекваш, че е намесена извънземна сила в появата ти?
 - Естествено. Аз съм  биопроекция, сътворена от Междугалатическия шегаджия. Честно казано, нямам идея защо е избрал точно теб, ако това ще ме питаш. Забавленията му  не подлежат на никаква логика, вероятно са плод на моментни настроения.
 - Между... какво?
 - Пада си малко особняк. На две планети в съседната галактика го смятат за божество, даже на едната създадоха нова официална религия. Бас държа, че ако имаше навика да се позастоява на едно място, щеше живот да си живее  - проекцията се наведе напред и се закикоти, от което нещо проблесна на едното ù ухо. Това озадачи силно младия мъж. Наличието на този земен атрибут придаваше още по-голяма абсурдност на всичко.
 - Но е доста непостоянен - продължи абсурдният тип спокойно. - Така че те съветвам да се възползваш незабавно от подаръка си, защото не се знае кога ще му хрумне някоя друга идея. Във всеки един момент може да реши, че не си му симпатичен  и  да те трансформира в нещо, което хич  няма  да ти хареса.
 - На коя планета живее? - учудващо и за себе си прояви интерес младежът в леглото.
 - Понастоящем  - на две пресечки от тук. Само че в друго измерение, ако ме разбираш.
Младежът се замисли. Не, че схващаше основната идея, просто пълното объркване го довеждаше до странно  състояние на транс, което на пръв поглед наподобяваше размисъл.
 - Това, което не разбирам, е - храбро започна той, осъзнал, че въпреки конфузната ситуация, е запазил някакви наченки на здрав разум - какво означава биопроекция? И ти... не си ли твърде осведомен за някаква си... проекция?
Сюрреалистичният тип поклати глава  снизходително.
 - Ти май ме бъркаш с холограма, човече. Аз притежавам собствен разум и в мен  е закодирано познание, чиято цел е да просветлява инопланетяните относно правилата на тази игра. Макар че не знам дали игра е точният израз, просто Шегаджията го използва от време на време. - Почеса съвсем поземному ухото с обецата и се ухили. - И не мисли, че си най-невъзприемчивата форма на живот. Ако знаеш по други планети на какви съм попадал!
Това не поласка особено  младия землянин. Мъчеха го въпроси, които не търпяха отлагане.
 - И... какво следва оттук нататък, за да изпълниш мисията си?
Проекцията доволно се размърда в креслото.
 - Мдаа... виждам, че започна да схващаш. Чудесно. Оттук нататък следва веселата част. Тоест използвам тялото ти като приемник, а съзнанието ти - като проводник на собствените ти мисли, емоции и чувства, само че в чистия им вид. Такива, каквито винаги те е било страх да изпиташ, но ужасно ти се е искало.
 - А какво ще стане... с мен?
 - О, ти ще се наслаждаваш! Очаква те пълната гама от великолепни преживявания, за които цял живот си копнял - безкрайни екзотични пътешествия, дълги напоителни вечери в забавна компания, ята от красиви дами, жадуващи да споделят страстта си с теб... И, разбира се, никаква работа. Това почасово работно време е едно от най-досадните неща на тази планета.
 - Но аз никога не съм искал да пътешествам!  - възропта младежът в леглото. - Става ми лошо като пътувам. Аз дори не шофирам!
 - Не ставай смешен - нежно го смъмри проекцията му. - Ще имаш  собствен превоз с осигурен шофьор, разбира се.
Младежът преглътна мъчително.
 - Освен това... тези жадуващи дами... Аз винаги съм искал до мен да има едно тихо и скромно момиче. Нищо повече.
 - И за какво ти е? - сюрреалистичният изглеждаше истински учуден. - Боже, ама ти наистина си тежък случай!
 - А и... обичам професията си - продължи младежът, без да му обърне внимание, сякаш убеждаваше сам себе си. - Въпреки че шефът е  абсолютен използвач, заплатите са ниски, а и не ги дават редовно в последно време.
Сюрреалистичният тип го гледаше втренчено и мълчеше, а после сякаш нещо прищрака в обогатения му с познания мозък и той изведнъж вдигна ръка и погледна към китката си. Приличаше на човек, който гледа часовника си, но  уредът, който проблясваше с разноцветни светлинки на ръката му, не беше часовник.
 - Знаех си! - изпуфтя той възмутено. - Пространственовремевият трансформатор пак  е дал отклонение. Е, не е голямо като последния път, когато  ме запрати  право в една  черна дупка и получих ужасна мигрена, обаче... Според неговата теория на невероятностите, трябваше да  съм  на има-няма стотина милиона километра оттук, в съседно измерение.  Хубава работа, казах му на Шегаджията да го поправи. Откак е на Земята, е ужасно немарлив, и ми се струва, че  е влюбен. Постоянно го виждам с една хитра малка червенокоса въртиопашка, която го върти на малкия си пръст!
Погледна към стъписания младеж в леглото, и  стана:
 - Е, ще тръгвам. Извинявам се за безпокойството, случват се такива неща... - после му смигна свойски. - Пък ако имаш късмет,  някой път може наистина да се позабавляваме!
На сутринта младежът се събуди както винаги - с леко тягостно чувство и леко недоспал. В главата му се въртеше нещо, което го дразнеше като едва забележим зъбобол, но не можеше да го формулира  добре. Докато закусваше, изведнъж си припомни среднощната случка и си помисли, че прекалява с фантастиката. Май трябва да смени жанра, ако не иска да сънува подобни щурави сънища.
Успя да забрави всичко отново и  докато слушаше сутрешните новини, отиде да оправи спалнята си. Нямаше да я забележи, ако не я бе настъпил случайно -  беше се търкулнала между леглото и креслото. Малка, съвсем гладка блестяща обеца, която меко засия в дланта му, когато я взе.