27 min reading
Терпентин
Ти си като някое извънземно – каза. Извърнах лице към него и го погледнах премрежено. Той все така невъзмутимо се взираше в платното пред себе си и го галеше с четката. Под дългите му фини пръсти цветните петна бавно придобиваха обем и очертания. Беше красиво. Погледнах към моето платно. Вместо поставената на подиума композиция, на него се мъдреше някакво човече с идиотска усмивка, цвете в едната ръка и куфар в другата. Дори не беше позиционирано добре. Вместо в центъра на листа, както е по правило, то се блещеше от долния ляв ъгъл. Замислих се дали мога да оправя нещата с подходящ фон. Може би да нарисувам кръстопът или нещо такова. Вместо това отворих чисто новата тубичка и изстисках малко черна боя върху зацапаната палитра. Изкарах една от потопените в терпентин четки, размазах боята докато се разреди и нарисувах над човечето едно от онези балончета, в които се пишат репликите на комиксовите герои. „Ще видиш ти на конферанса!” блещеше се то със самодоволна усмивка. Толкова ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up