Прибирайки се у дома, тя затръшна вратата на коридора. Тичешком влезе в стаята си и се хвърли на леглото, сякаш то беше единственото й убежище. Тя силно притисна възглавницата и прилепи прекрасните си алени устни към нея. Стискаше я здраво, подобно на удавник насред океана, чийто единствен начин да се спаси, е този. Болеше я. Искаше й се да изкрещи, като се надяваше, че това ще помогне за притъпяването на болката й, но знаеше, че ако го направи, ще привлече вниманието на родителите си, които бяха в съседната стая. Тя знаеше, че ако те я видят да плаче, ще се притеснят и ще трябва да им разкаже какво се е случило, защо се чувства така нещастна. А единственото, което искаше в този момент, беше да не споделя с никого, да остане сама, както  и да спре да боли...
   Изведнъж младото момиче, което не беше на повече от 19 години, стана от леглото си, избърса сълзите от бялото си като платно лице, приближи се към шкафчето, намиращо се точно пред нея и извади лист хартия. Точно преди да се върне на леглото си, рязко се  обърна и взе още 5 листа. След това седна на леглото и започна да пише....
     „ Скъпи мой, знаеш колко много те обичам и колко искам да сме заедно всеки ден, час и секудна от моя живот. Обичам те много и  много ми липсваш през всичкото това време, през което не сме заедно. Чувствам се толкова самотна без теб, въпреки че знам, че си до мен винаги, когато имам нужда от теб. Скъпи мой, обичам те с цялото си сърце. Знам, че е така, чувствам го. Всеки път, когато се сетя за теб, то започва да тупти толкова бързо и толкова силно, сякаш до сега никога не е туптяло. Обичам те, скъпи мой,  не... тази дума е толкова малка и незначителна за да изкаже силните ми чувства към теб. Обожавам те, мили. Знам, че и те ме обожаваш по абсолютно същия начин, по който аз. Толкова съм щастлива, че те имам и че ме обичаш.
  Спомняш ли си, скъпи мой, онази картина, която нарисувах за теб? Толкова много се потрудих и не защото картината беше кой знае колко трудна или красива, а защото беше за теб. Исках да направя нещо специално, за да те зарадвам. И бях щастлива, когато ти я взе в ръцете си и по погледа ти личеше,че много ти е харесала. А след това, когато ми каза, че си  взел рамка и си я окачил на стената на видно място в стаята си... толкова много се зарадвах. Аз  още тогава знаех, че ме обичаш, но това, което направи ми помогна да разбера, че наистина държиш на мен и че нещата, които правя и които са важни за мен, са също толкова значими и за теб. Знам, че картината ми няма и може би никога няма да има художествена стойност като произведение на изкуството, но ми харесва начина, по който се отнасяш със нея и със всичко, което правя. Радвам се, че тя е важна за теб, не толкова като художествено произведение, но като нещо, което е  част от мен. Харесва ми това, че грижливо пазиш всички неща, които съм ти подарила през  тези години, в специална кутия и че винаги, когато я отвориш, се сещаш за мен и за това какво ти давам от себе си и какво още мога да ти дам. Мили, аз ти давам сърцето си, с всяко нещо, с което те дарявам всеки ден - с всяка моя усмивка, с всеки мой малък жест, или голям коледен подарък. Така че, търси в голямата кутия не само нещото, което съм избрала и грижливо скрила за теб, но и сърцето ми. Защото със всяко мое действие аз ти го давам и знам, че и ти си така, мили. Знам, че зад малките подаръчета, които ми правиш всеки път, или вниманието, с което ме обсипваш, се опитваш да ми покажеш своята любов.
   О, скъпи мой, обожавам това, че се грижиш за мен и за мойте интереси, начина по който ме караш да се чувствам, сякаш съм единствената, за която си струва, единствената, която съществува. Харесва ми и че ме защитаваш и  подкрепяш, дори да знаеш, че не съм права в дадено мое решение, но въпреки това ми помагаш да стигна до целта си, колкото и невъзможна да е тя. Искам също да ти кажа, че когато съм с теб, имам чувството, че всичко е възможно, че цялата вселена е на моя страна. Цялата вселена, намираща се в твойте очи, толкова чисти, искрени и влюбени. Харесва ми, че всеки път ми показваш колко добре си възпитан. Как отваряш вратата пред мен, как ми говориш, как танцуваме двамата, като в истинска приказка, прилепени един към друг, наслаждавайки се на любовта, която пулсира в сърцата ни. Обичам това, че си винаги толкова внимателен, когато трябва да решиш  нещо, че си честен и справедлив. Харесва ми и начина, по който ме представяш на приятелите си, сякаш съм някоя малка фея, която може да направи чудеса. Сигурно са си помислили, че не съществувам, заради това как ме представяш пред тях. Но, мили, аз не те обичам само защото си толкова добър или толкова нежен, заради това че никога няма да ме нараниш, и не само защото ти имам безкрайно доверие, а защото Ти ме обичаш. Обичам те, защото когато погледна в очите ти, виждам същата любов, която аз изпитвам към теб, също толкова буйна и необуздана и в същото време толкова смирена и тиха. Обичам те, защото знам, че обичаш да ме гледаш, да ме изпиваш с поглед. И това - как ме гледаш, сякаш ти е за последно. Обичам факта, че се интересуваш какво харесвам, какво искам, но не за днес или за утре, а за бъдещето. За мойте мечти  и надежди, копнежи и желания. Обичам те, защото вече толкова добре ме познаваш, че винаги знаеш какво искам, дори аз да не съм го разбрала все още. Обичам те, мили, защото си ти, защото не се правиш на друг човек или се опитваш да се прикриваш.
   Обичам те независимо, че още не съм те виждала, не съм докосвала лицето ти и не съм вкусила от устните ти.
 Обичам те, защото знам, че и ти ме обичаш, въпреки че все още не съм те срещнала.
Обичам те, дори и да не знам какъв е гласа ти.
Обичам те, въпреки че знам, че може би никога няма да те срещна и  няма да галя косите ти, няма да гледам очите ти, няма да се грижиш за мен и може би никога няма да танцуваме заедно, така прилепнали един към друг, сякаш не можем един без друг.
Обичам те, мили, защото си ти. "

  След това тя остави накапаните от сълзи листи на масичката до леглото си и заспа завинаги...