Прибирайки се у дома, тя затръшна вратата на коридора. Тичешком влезе в стаята си и се хвърли на леглото, сякаш то беше единственото й убежище. Тя силно притисна възглавницата и прилепи прекрасните си алени устни към нея. Стискаше я здраво, подобно на удавник насред океана, чийто единствен начин да се спаси, е този. Болеше я. Искаше й се да изкрещи, като се надяваше, че това ще помогне за притъпяването на болката й, но знаеше, че ако го направи, ще привлече вниманието на родителите си, които бяха в съседната стая. Тя знаеше, че ако те я видят да плаче, ще се притеснят и ще трябва да им разкаже какво се е случило, защо се чувства така нещастна. А единственото, което искаше в този момент, беше да не споделя с никого, да остане сама, както и да спре да боли...
Изведнъж младото момиче, което не беше на повече от 19 години, стана от леглото си, избърса сълзите от бялото си като платно лице, приближи се към шкафчето, намиращо се точно пред нея и извади лист хартия. Точно преди да се върне на ...