Сърцата им щяха да се пръснат... Страстта, възбудата и грехът ги бяха оковали безвъзвратно. Той целуваше ли, целуваше, навсякъде, да няма място по тялото ù, недокоснато от устните му, стискаше я в прегръдката си от страх, че всеки момент ще му я вземат. Така я държеше... никога не искаше да я пуска.
– Не... не... не... - едвам шептеше в ухото му тя в кратките мигове, в които устните му не бяха върху нейните...
– Ще спра... – целувка - ... – когато - ... - още една - ... - успея да - ... - и още - ... - те накарам да шептиш "ДА" в ухото ми!
Тя успя някак да отключи ръцете си от прегръдката му, хвана главата му, погали го и втренчи големите си очи в неговите - едни такива топли, лешникови, влюбени, забравили реалността, а нейните - по-тъмни, като кафе, безкрайно тъжни и щастливи едновременно. Прочете погледа ù, а не искаше, отпусна се на леглото до нея, зарови пръсти в меката ù пепеляво руса коса, заигра се тъжно и въздъхна по-отчаян от всякога преди:
– Аз те обичам, момиче... обичам те, ...