Не мога да повярвам, че си тръгна. 

Тръгна си от живота ми. 

От града, който изградихме нашата любов, 

която я мислехме за вечна и незаменима.

Но уви...

Ти тръгна към своя град, а аз по своят.

Бяхме щастливи, както и разочаровани един от друг, но знаехме, че се обичаме.

Обич, която изобщо не гасне.

Сега си тръгнахме по своя път...

А пламъкът на любовта все още гори.

Копнеят сърцата ни отново да се съберат, нищо, че знаят, че отново ще се наранят.

Все пак знаят, че имат нужда да са един до друг.

Така до края на нашият последен дъх