1.10.2021 г., 10:35

Ти си отиде

949 0 0

Не мога да повярвам, че си тръгна. 

Тръгна си от живота ми. 

От града, който изградихме нашата любов, 

която я мислехме за вечна и незаменима.

Но уви...

Ти тръгна към своя град, а аз по своят.

Бяхме щастливи, както и разочаровани един от друг, но знаехме, че се обичаме.

Обич, която изобщо не гасне.

Сега си тръгнахме по своя път...

А пламъкът на любовта все още гори.

Копнеят сърцата ни отново да се съберат, нищо, че знаят, че отново ще се наранят.

Все пак знаят, че имат нужда да са един до друг.

Така до края на нашият последен дъх 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Stamatova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...