Титаник беше велик кораб. Той беше корабът на корабите. Толкова огромен за онези времена, че на борда имаше дори автомобили. 2300 човека + храна, вода, каюти, дори самостоятелни палуби. Двигателите бяха високи поне 15 метра, а коляновият вал поне 3 палуби висок.
На 14.09.1912 год. в 12:40 по гринуич потегли за Ню Йорк. Аз и семейството ми бяхме тръгнали за Америка. Никой от нас не беше подготвен за това, което щеше да се случи. Бяхме в 3-та класа, почти нямаше плъхове. Щом излязохме от пристанището, се усети как корабът набира скорост. Още същия ден зърнах капитана, той видя, че съм бременна и каза:
- Добър ден , госпожо. Как сте?
- Благодаря, добре, капитане.
- Колко остава до раждането на детето?
- Малко, а аз така искам да се роди в новия свят.
- Бихте ли имали нещо против, ако то се роди на Титаник? Ще е хубава поличба още на първото плаване на кораба да се роди нов живот.
- Нямам против. То може и да стане така, защото датата наближава и трябва да е всеки момент.
- Желаете ли да в ...