(Причината да го направя)

ДЕН ПО-РАНО

Домът на Симеон Релик
 

    Яна и Транс седяха в трапезарията и чакаха Релик да се присъедини. Дори не усетиха кога издърпа стол и седна при тях.

    - Трябва да ви кажа някои неща за мястото и хората, при които отиваме – започна той със сериозен тон. Дори не ги погледна в очите. Бе събрал длани, а погледът му се рееше.

– Преди много време, може би когато още сте били в пелени или още сте се возили в коремите на майките си, аз и най-добрият ми приятел решихме да обединим сили. Имахме за цел да "почистим" кварталът, в който израснахме. Трафикът на наркотици в онези години разцъфтяваше. Беше много лесно да станеш зависим, всеки предлагаше, и предлагаше почти на безценица. Моята майка стана зависима към хероин още когато бях на седем. Нито един от приятелите ми не ходеше на училище. Единствено се надявахме да не умрем от глад, или да не бъдем внезапно нападнати и убити в съня си от предозиралите ни родители. Един ден се появи златната възможност да се запишем в армията, която аз и Кайро грабнахме на момента. Прекарахме десет години в пехотата. Там се запознахме със седем други момчета, които също бяха избягали от нещо. Истината бе, че скочихме от един ад в друг. Там, една вечер докато лагерувахме в пустинята се роди идеята. Искахме, след като се върнем, да променим изцяло лицето на някогашния ни дом. Тези седем, с които се сприятелихме, те също проявиха интерес. Нямаха къде да се върнат и нямаха какво да губят. От сега ще ви кажа, че този, който няма какво да губи, е най-опасен. Ние се нуждаехме точно от такава помощ. Дълго време раздавахме правосъдие и накрая нещо наистина се промени, но не беше кварталът. Явно на Кайро стресът му беше в повече, животът в армията го изпи физически и психически. Много бързо започна да си набавя наркотици. Това, което се заклехме че ще изкореним, отново стана част от ежедневието ни. Аз исках да създам семейство, да отгледам децата си в безопасна и здравословна среда. В крайна сметка всеки тръгна по пътя си. Декстерите...Поне това, което мислехме че ще се получи, много бързо изтече в канала с всички обещания, които някога сме си давали. Оставихме го сам самичък и точно това беше  най-голямата ми грешка. Трябваше да остана с него и да му помогна, но на първо място бяха съпругата ми Лидия и синовете ни -  Стефан и Станислав. Знаех, че ще се възползва точно от тях за да ме разубеди. Лиди работеше в пицария, която отвори със собствени средства малко след като се роди големият ни син, Стефан. Постоянно бях около нея, помагах ѝ с каквото мога. Правех доставки, грижех се за малкия, чистехме заедно всяка вечер след като затворим и прочие. Кайро бе добил ясна представа за последователността от моменти, в които мен ме няма около Лидия – в този момент млъкна, силно стискаше зъби и се мъчеше всячески да не заплаче. Прочисти гърлото си и отново започна. –Трябваше да отида до местната мандра за няколко килограма кашкавал от които имахме извънредна нужда. Стефан вече бе на пет, и всеки път идваше с мен когато имах заръки от Лиди. Вече се връщахме и точно тогава, докато карах към пицарията, телефонът ми иззвъня и спря. Не беше продължително, сякаш някой се опита да се свърже с мен, но в следващия момент се е отказал. Беше тя. Стигнахме възможно най-бързо. До този момент лошите чувства вече ме заливаха и едва си поемах дъх. Не знаех защо, но имах усещането, че Лидия е в опасност. Не взех Стефан с мен и добре, че реших да го оставя в колата. Заварих го с нея. Кайро Плъвдин стоеше насред заведението на съпругата ми и сочеше пистолет към главата ѝ. Усети, че стоя зад него и започна ехидно да се смее. Добре, че нямаше вече клиенти по това време. Беше така надрусан – целият трепереше и ме беше страх по случайност да не натисне спусъка. Обърна се към мен, но все още я държеше на мушка. Единствените думи, които излязоха от устата му бяха :„Затвори очи, момчето ми.” Пръсна мозъка ѝ пред очите ми и пред очите на сина ми, който стоеше зад мен и ме дърпаше за панталона. Знам, че след това го вкарах в кухнята, напипах ножа, които се намираше най-близо до мен и започнах да отмъщавам. Синът ми стоеше до трупа на майка си и не знаеше какво да направи. Погледът му бе празен и безжизнен. Знаеше, че никога повече няма да чуе гласа ѝ. След като бях свършил с Кайро, грабнах Стефан, извиках линейка и полиция, запалих всичко и потеглих директно към домът на Лидия. Станислав така и не видя светлината на деня. Отиде си заедно с нея в онзи ден. Беше бременна в осмия месец. Оставих Стефан при баба му и дядо му. Не го потърсих повече, не можех да се върна там. Трябваше да избягам. След това разбрах, че е останал без една ръка и че отново е оформил групировка. Купих тази стара ферма, ремонтирах я из основи. Даже реших да доведа Стефан тук и най-накрая да сме отново заедно. Но пътищата ми се пресякоха с Яна, а след това и с теб Транс. За щастие всичко върви по план. Отново ще се върна в онзи град, но този път няма да позволя да го спасят. Ще изтръгна живота от Кайро Плъвдин, дори ако се наложи да загубя всяка частица човещина, която притежавам – след това окончателно замлъкна.

    Транс имаше чувството, че току що някой е преминал през сърцето му с танк. Яна бе обляна в пот и гледаше в една точка. Двамата се погледнаха един друг, а след това се обърнаха към Релик и се изправиха.

    - Нямаме какво да губим, Голяма Карма. Ако се наложи, ще пролеем всеки един милилитър кръв в телата ни – каза Яна и сложи ръка на рамото му.    
    - Същото, каквото тя каза – смутено изрече Транс и се присъедини. 

Обратно в кабинета на Плъвдин

    - Няма нужда да чукаш – каза Кайро и се изправи от креслото.
    - От къде знаеш, че съм аз? Можеше поне да попиташ. Нямаш ли си достатъчно врагове? –му отвърна Симеон но не направи дори крачка напред.
    - Прав си. От дълго време не съм се чувствал уплашен за живота си.
    - Минахме от там. Пътят до тук се оказа по-носталгичен от колкото очаквах – каза Релик докато си слагаше ръкавици от латекс.
    - Знаеш, че нямаш шанс срещу новият ми випуск. Не откри ли поне малко място в сърцето си за да ми простиш? – каза Кайро, обърна се и разтвори ръце сякаш очакваше прегръдка. Релик не обели и дума. Свали якето си и го сложи на закачалката. Заключи вратата и извади инструмента, с който щеше да работи върху Кайро – един най-обикновен макетен нож. Плъвдин се обърна с лице към огромния си видео екран. Извади телефона си и видя, че дъщеря му го е търсила. Релик вече стоеше зад него.
    - Проспах шанса си да я чуя за последно. Можеш ли да повярваш? –изрече почти през сълзи Кайро.
    - И аз не чух гласа на Лидия онзи ден.
    Без дори да мигне, заби острието с все сила в тила му. Не позволи на тялото да падне. Грабна го и го остави в креслото. Свали ръкавиците, облече се и излезе. Пред кабинета търпеливо чакаше Яга.
    - Може би ще се наложи шефът ти да излезе в болнични – каза Релик и го потупа по рамото. След това слезе по стълбите и се спря при Садо и Мани. Яга веднага се втурна в кабинета. Крясъците му изпълниха и двата етажа. В следващия момент Релик грабна яката си и каза:
    - Давай! – след което веднага скочи встрани.
Куршумите започнаха да проникват от входната врата и я направиха на решето. Садо и Мани се превърнаха в две кървави висулки, които още стояха на крака и леко се полюшваха. Брани се втурна надолу по стълбите и точно когато стигна дупката в стената където беше вратата, две маскирани фигури ритнаха телата на подчинените му и насочиха оръжията си към него.
    - Не! Без него! – извика Симеон на двамата маскирани.
Яга използва момента и се просегна към кобура на кръста му. Моментално лявото му коляно стана на парчета.
    - Така няма да стане, Карма. Този няма никакви маниери – се обади единият маскиран.
    - Невъзможен си ,Луис! Казах ти да не хабиш куршуми по него – му се развика Релик.
Виковете на Брани Яга сякаш не достигаха ушите на нападателите му. Бързо го грабнаха и му запушиха устата. И тримата се надвесиха над него заплашително.
    - Знам, че има още двама. Извикай ги – каза Релик и му подхвърли телефона си.
Яга все още крещеше изпод парцала, с който го усмириха. Стоновете от болка преминаха в някакъв вид закани. След това утихна рязко. Губеше много кръв и скоро щеше да загуби съзнание.
    - Набирай шибаните номера, лайно такова! Нямаме цял ден. Искаш да си направим пикник ли? – му се развика този, към който се обърнаха с Луис. След което презареди оръжието си и заби нажеженото дуло в полуоткъснатия му крак. Това беше достатъчно за да отпрати Брани в безсъзнание.
    - Твоят идиотизъм е в сериозна фаза, Луис. Замислял ли си се за терапевт? Много скъп терапевт при това – каза изпод маската мъжът до него.
    Точно тогава телефонът на Яга иззвъня. На дисплеят се появи името Рио.
    - Един от тях е – каза Релик.
    - Вдигай, вдигай! Кажи му нещо страшно, както Шварценегер ги заплашваше в "Командо" – каза Луис и започна да се хили.
Релик отвори линията и се вслуша.
    - След две минути сме при вас – след което линията се затвори.
    -Е? Какво каза? – попита Луис.
Релик просто кимна и прибра телефона в джоба си.

ОБРАТНО В ХОТЕЛА

    Яна и Транс бяха на път да се натъкнат на нещо, което Кайро бе приготвил специално за тях. Щяха да се убедят, че под леглата наистина живеят чудовища.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ: