Докато бягах през гората, се зачудих сама на себе си защо си навлякох поредната беля на главата.
Вярно, че „имението“, в което баща ми ме беше пратил, защото вече не можеше да понесе външния ми вид, не беше ЧАК толкова зле, но се чувствах като в кафез. Нека ви обясня какво представляваше „имението“, в което ме набутаха – то си беше чист интернат за деца, родени с недостатъци или такива, станали жертва на несполучливо вещерство (една грешно направена магия и се озоваваш ха без крак, ха без ръка или според мен без нещо още по-важно - зрение). Аз лично бях от тези, които бяха загубили крака си и нека ви разкажа как точно се случи това.
Името ми е Алексия Сороу и съм родена в благородническо семейство - голямо и привидно щастливо. Като част от аристокрацията, аз и петте ми по-големи братя и сестри бяхме обучавани по география, математика и маниери. Веднъж месечно ни посещаваше и учител по танци, на когото беше поставена задачата да ни научи на всички традиционно изпълнявани танци. По време ...