VІІІ глава
Не беше повече от 14.00 часа. Жегата мореше. Косата му се бе сплъстила под овехтялата шапка. Дланите се мокреха и щом понечеше да ги избърше в панталона си, оставяха мазни петна. Коженото му яке беше загубило цвета си на места, но ръкавите все още бяха дълги. Родителите често му купуваха дрехи без него. А после все не стигаше време да се поправят. Не стигаше време, не стигаха пари...
Дори в дни като този - сух и горещ, той не оставяше якето си. Това бе единствената му връхна дреха. Страхуваше се, че може да го изгуби. Да изгуби и това... А и нощите понякога ставаха студени.
Беше се отпуснал до един крайпътен мотел и си почиваше от пътя. Не можеше да си позволи стая. Не можеше дори да си поръча бира, а жегата мореше. Носеше само една торба с орехи. Беше ги събирал по пътя и се надяваше, че може да ги продаде на някого. Но досега не се бе осмелил да ги предложи. Само присядаше до пътя и разтваряше торбата..
- Ей, момче? - чу нечий глас. - Какво правиш?
Стъписа се. Погледна по ...