Той е илюзия
Прекрасно е да наблюдаваш хората по софийските улици. Гледам всички тези лица и си представям какъв ли живот живеят. Тази жена ми прилича на учителка, при това строга и несправедлива. Този мъж определено се занимава със спорт и не яде шоколад за закуска. Красивият младеж на бара със сигурност е имал много гаджета и знае как да се държи с една жена. Момчето, което винаги ходи с майка си, изглежда сякаш има психологически проблеми, но пък очите му ти напомнят за детските безгрижни години в игри и забава. Всички те са просто празен лист, по който редя мислите си. Минават, усмихвам се и ги забравям.
Има едно момче, което едва ли ще забравя. Момчето, което винаги чете в метрото, напълно съсредоточено и изолирано в редовете. Червените му кецове Nike сякаш ми се хвалят, че се движат бързо и пъргаво на тези крака, а пък раницата му Head, весело си подсвирква, че отива пак на тренировка. Коженото му яке не се чувства на място, но пък леко брадясалото му лице смело го подкрепя.
Когато момчето си избира помело в магазина се питам дали ще има късмета да попадне на узрял плод? Дали дори и да е леко зелено, пак ще му се наслади и лакомо ще го изяде?
Когато стои на автобусната спирка и крачи напред-назад, се чудя кой ли автобус ще хване? Къде ще отиде? Ще остане ли задълго там?
Русите му коси и задълбочен поглед винаги изникват пред мен. Тихата му усмивка и наведеният поглед ме карат да си представям, че и той е като мен, и той обича да наблюдава хората и да гради измислени истории за тях.
Момчето е една илюзия, но понякога се живее по-добре в един илюзорен свят.
© Irina Kostova All rights reserved.
