Mar 28, 2018, 9:49 AM

Топлина от непознати 

  Prose » Narratives
502 0 1
5 мин reading

 

Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло.
Той стана от леглото и влезе в кухнята.
Баща му беше оставил три цигари.
Да има за кафето.
Румен беше на 26 години.
Здрав и работоспособен мъж.
Добродушния му характер имаше и своите слабости.
Той се хващаше на работа там, където му плащаха на края на деня.
Когато получеше възнаграждението си, младият мъж влизаше в бара и започваше да пие.
Прибираше се късно и без пари.
На сутринта се срамуваше.
Избягваше родителите си.
Хранеше се скришом.
Поглеждаше през прозореца и след като виждаше, че няма никой, излизаше навън.
Срамуваше се и от съседите.
В един слънчев неделен ден се позвъни на вратата.
Баща му отвори.
-Румене, теб търсят.
Младежът се показа.
Около четиридесет годишен мъж се бе подпрял на колата си и усмихнат му подаде ръка.
-Здрасти, Румба!
-Здрасти!
-Работиш ли?
-Не, но търся работа.
-Имам предложение за теб.
Георги беше строител.
Добър и търсен майстор.
По някакъв начин бе спечелил доверието на Румен.
-Отваря ми се обект на морето.Искаш ли да поработим?Добри пари ще вземем.
-Олееее!-възкликна момчето - ама разбира се!
-Добре, утре в 7 да си готов, ще мина да те взема.
Цял ден Румен беше в приповдигнато настроение.
Времето бързо мина, вечерта си легна рано.
В слънчевото утро, в уречения час, клаксон даде началото на поредното ново начало в живота му.
Весел, той влезе в колата и нетърпеливо запали цигара.
Пътуването мина в закачки и смях.
Георги беше взел сина си.
Десетгодишното дете щеше да изкара ваканцията си с тях.
Ето, че пристигнаха.
Първото нещо, което направиха бе да отидат на плажа.
Румен погледна към морето.
Сякаш видя мечтаното си бъдеще.
Тихо, спокойно, голямо.
През ум не му минаваше, че когато е бурно, то е много страшно.
Първият ден не работиха.
Къщата, в която се бяха настанили, бе на тихо и спокойно място.
Всеки беше със своите мисли и мечти и очакваха следващия ден, когато работата щеше да ги погълне.
На сутринта, Георги събуди младия мъж, изчака го да стане от леглото и му каза:
-Румба, с малкия решихме да си изкараме няколко дена почивка тук.Няма да работим.Останаха ни пари, колкото да преживеем за една седмица.Ще те закарам до града и ще те оставя на гарата.Няма как да ти дам пари, дано се оправиш.
Румен нямаше време да осъзнае какво се случва.Искаше само да види морето и тогава да тръгнат.
След разходката, те тръгнаха.
Чак след като беше вече в колата, забеляза, че му няма обувките.Бяха останали в топлия пясък.
Пристигнаха.
Георги нямаше сили да го погледне в очите.
Разделиха се.
В близост до гарата имаше парк.
Румен седна на една пейка.
Мъчеше се да скрие краката си под нея, за да не видят хората, че е бос.
Той беше отчаян.
Страхуваше се от унижението, което щеше да изпита във влака.
Нямаше пари за билет.
Объркан в мислите си, той беше изолирал света, който го заобикаляше.
-Господине!
Младият мъж се стресна.Вдигна глава и видя усмихнато момиче.Беше облечено в сив потник и много къса пола.
-Господине - отново каза то - искате ли нежност?
Румен срамежливо я погледна и отговори:
-Нямам никакви пари.
Тя го гледаше, сякаш преценяваше що за човек е.
Обърна се и тръгна към изхода на парка.
Мъжът седеше на пейката и чакаше търпеливо първият влак за града си.
След десетина минути, момичето се върна с две пластмасови чашки с кафе.Подаде му едната и усмихнато бръкна в дамската с чантичка и извади неразпечатана кутия цигари.
-Вземете!
Румен онемя.
-Знам какво е да нямаш.Вземете.
Той успя само да я попита:
-Как се казвате?
-Лили - отвърна тя, взе си чантата, хвърли празната си чашка и си тръгна.
Мъжът запали цигара, отпи от кафето.
Получената добрина от непознатата проститутка и коварната постъпка на неговия приятел образуваха опасен конденз в душата му.
Конденз, който все някога щеше да разруши вярата в хората.
Румен стана и тръгна към гарата.
Толкова не стоплил душата си,че беше забравил,че е бос.
Влезе в един блок.
Започна да изкачва стъпалата.
Пред вратата на апартамент, той видя чехли.Взе ги, сложи ги на краката си и бързо слезе.
Може би бяха на подредена домакиня, която докато си почива от къщната работа, слизаше до мазето.
Вече обут, той тръгна към влака.
Обявиха ,че след пет минути тръгва.
Със страх , Румен се качи.
Седна в едно купе.
Скоро след като напуснаха гарата, кондуктор поиска билетите.
Младият мъж тихо каза:
-Нямам.
Униформеният служител се ядоса.
Седна до него и го погледна строго.
-Момче,знаеш ли какво трябва да направя сега?Знаеш ли, че мога да те смъкна и да търсиш начин да се прибираш?
Румен се просълзи.Не може да каже нищо.
Кондукторът се успокои и с тих глас го попита:
-Ще ми разкажеш ли какво се случи?
Явно бе видял добротата в очите на младия мъж.
След като чу историята му, служителят каза:
-Ела с мен в моето купе, ако мине проверка ще кажеш, че си се качил на предната спирка.
Румен пътуваше спокоен и се беше отпуснал.Гледаше през прозореца.
Дърветата бързо минаваха пред очите му, така както непознатите му приятели.
След няколко часа път,той пристигна в своя град.
Отвори вратата на дома си.
Не смееше да погледне родителите си.
Те го чакаха.
А той ги смяташе за непознати.
Уют и спокойствие проникнаха в душата на младия мъж.
Той си обеща да ги съхрани.
Да вярва в доброто.
Да не се отчайва от трудните моменти и от лошите постъпки на хората, защото топлината в душата е по-силна от всичко.
Да дарява с любов тези, които го обичат.

Явор Перфанов
03.12.2017
Г.Оряховица

© Явор Перфанов All rights reserved.

От книгата ми "Бримките на живота".

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Актуално е. Разказаното в разказа се случва постоянно в нашето съвремие. За съжаление болката от отчаянието, породено от несгодите на живота, обикновено се проектира върху най-близките - хората, които те обичат, като гняв и обвинение. Осъзнаването на лирическият ти герой в края на разказа, е рядкост. Но е едно добро послание.
Random works
: ??:??