(Една история с поука.)
Знаех си! Има една приказка - внимавай какво си пожелаваш...
Е! Пожелах си! Отде да знам, че журналистката има връзки в „Орбита“? И сега тичам насам-натам да уреждам нещата.Помолих директора за транспорт.Нали трябва хубаво вино? Няма да се излагаме пред чужденците я! Двама юнаци отиват до Асеновград -за „Мавруд“!
-Защо е тая дандания?
Захваща ме още от вратата бай Трифон, като да не знае...
-Ами, нали имаме гости, другарю директор! От Грузия! Та трябва...
-Слушай, ей! - чак заплашително става от стола си. - Да не се изложим нещо! Вземи, ако трябва, пари от касиера, но всичко да е топ... И да вземат и Станимъшка ракийка им кажи! Няма да пием разни водки или пърцуци!
А! Самопокани се и това ти е! Сега какво? Сега, за да няма обидени, отивам и каня профпредседателя, партийния секретар, главния инженер, главен счетоводител... Другарска вечер е това, не е шега работа!
В столовата - вавилония! Леля Миче не може да изгони носещите продукти, дето все се навират в кухнят ...