Това тъпо чувство, което се нарича с думата любов
Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта се събудих, отворих очи и знаех, че всичко започва сега. Станах, оправих се, направих се възможно най-красивата – ефирна бяла сатенена рокля, бели обувки с остър ток, толкова, че можеше да скъса всяка една мъжка риза или панталон закачил се по някаква причина до него… Излязох, пред входа сложих черна шапка с огромна козирка и черни очила, все пак трябваше да виждам света такъв какъвто е, нямах време за повече заблуди. Повиках си такси, след близо 5-6 минутно чакане, то дойде. Шофьора слезе, за да ми вземе багажа, беше малко по-голям от мен, чаровник, но не до там, че да му предложа да ме оправи на задната седалка на жълтеникавото си такси. Качих се, но нещо между краката ми пулсираше, искаше си го. Извинете може ли да отбиете тук за момент, нещо не ми е добре. Бях избрала точното място от пътя към летището, към което всъщност се бях отправила. Видимо притеснен господин чаровник веднага отби, загаси двигателя и тръгна да излиза от колата, до мига, в който пристигна до вратата, аз вече бях успяла да сваля бельото си и да го чакам седнала и разкрачена пред отварящата се врата. Физиономията му беше поразяваща, не каза нищо, само се усмихна мръснишки, приклекна, облиза устни, а после и това което го чакаше когато отвори вратата. След няколко минути ме избута назад, нахално и силно се навря при мен в прекия и преносния смисъл. Чувствах се ужасно мръсна и в същото това време ужасно задоволена, но не до там, че да не поискам шофьорския му лост да заседне още поне два пъти между вече треперещите ми крака. След като за трети път усетих края, реших, че е време да продължим по пътя си. Набързо се оправих, той се качи на шофьорското си място, там където броячът вече изписваше колосална сума, сума, която аз вече няколкократно си бях заплатила. Стигнахме до летището, той свали багажа ми, нито от единия не лъхаше и спомен, за това, което се беше случило на онзи път. Влязох в летището и погледнах таблото, точно навреме. След пет минути вече летях за Испания. Не знаех испански, само бях чувала, че има много от така наречените „мачовци” там, което към дадения момент ме устройваше перфектно. С пристигането ми на летището ме чакаше друго такси, но този път пулса между краката ми липсваше, а и бързах да разходя погледа си сред тълпата от мъжкари. Настаних се в хотелската си стая, взех си ободряваш душ, смених роклята с нова такава, но този път кърваво червена. Беше почти седем вечерта, реших първо да мина през лоби бара и тогава да започна странстването си. Неочаквано за мен бармана беше повече от симпатичен. Млад, със светло кестенява коса, очи сини и дълбоки като океан, океан в който ми се прииска да поплувам. Мамка му, знам само няколко думи на испански, вярно езика на тялото го владея перфектно, но знам ли го тоя , може да се окаже някой мачо моралист и само да си изпрося изгонването от хотела и нищо повече. Така или иначе бях слязла да изпия едно питие. Седнах на бара, съвсем небрежно качих единия си крак върху другия с опция за него да види, че под ролята ми бельо липсваше. Внимателно следях изражението му, което не се промени и за миг. Май не бях улучила човека. Извадих цигарите си от чантата и естествено мислех да го помоля за огънче, но точно в този миг, един друг млад господин постави своя огън пред чакащата ми цигара. Усмихнах се доволно, поех огънчето и вдишах от цигарата. Мачото, както вече сама за себе си го бях определила, започна да ми говори на испански, думичка не разбирах, не мислех и да му казвам, само кимах с глава и издишвах най – нагло цигарения дим в лицето му. След близо десет минути и питие, поръчано от него естествено, започнах небрежно да докосвам кракът му с острия връх на обувката си. Не изглеждаше глупав, явно търсеше това, което и аз. Загасих на половина изпушената си цигара, слязох толкова небрежно от стола, колкото бях седнала и се запътих натам, накъдето се очакваше, мъжката тоалетна. Без грам свян нахлух в нея, не изненадващо за мен тя беше празна, след по - малко от минута и той влезе, и то не само при мен. Беше токова брутален, толкова мръсен, избърсах всички мивки и писоари, а стените лъснах с голото си тяло, изживях най - бруталното чукане в живота си. Безпардонно и двамата се оправихме и върнахме на бара, където той плати сметката и си тръгна. Очакваше се и аз да го направя, но тези сини очи не ми даваха да си тръгна просто така. – Е, май няма да стане, казах аз, на български и тогава океана се раздвижи – Вие сте от България?! За мачо испанец тръгнах, до главата ми опря емигрирал българин. – Да, очевидно и Вие. - Аз съм Иван, приятно ми е. – Мария, също. Надеждата в мен изведнъж се появи отново. Изчаках да свърши смяната му, а докато това се случи изпих още две питиета. Тръгнахме уж към фоайето на хотела, където да си поговорим спокойно и на български, когато Иван ме дръпна настрани, вкара ме в едно коридорче, явно само за персонала, прикова тялото ми до стената, погледна ме в очите и каза – Не издържам, трябва да те целуна… И го направи, а аз изобщо не възразих, даже му отвърнах. Качихме се в стаята ми и тази вечер за пръв път от много други насам леглото в което легнах не искаше дърпане на коса, груб секс и език обхождащ и най – малкия детайл от тялото, искаше само прегръдка от любов. Тази вечер нещо в мен се пречупи. На сутринта, неочаквано за добро утро получих нежна целувка , последвана от лек допир на интимните ми части, копнеех за този допир и всичко което ще го последва цяла нощ, докато спях в прегръдките на господин сини очи. Тази сутрин всичко беше любов, нежно, с финес и наслада. Вечерта обаче желанието да сме отново в прегръдките си надделя и само докато го погледнах, вече бях повдигната с опряно тяло на стената, обкрачила го, а бутилката му се изливаше в мен, правеше най-зашеметяващия коктейл. След седмица трябваше да си тръгвам. Отидох да съобщя на Иван. Очаквано за мен, не го прие добре. Изчезна за няколко минути след което се върна с думите - остани тук, с мен. Потънах в тези сини очи, в които от първия миг се бях влюбила. През главата ми минаха хиляди въпроси, но отговора трябваше да е само един и той беше - оставам. Развях бялото си бельо в знак на това, че се предавам пред него и това тъпо чувство, което се нарича с думата любов.
© Пламена Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И.К. радвам се, че разказа ви е харесал и развеселил. Благодаря и за хубавите думи!
-
Благодаря Пепи! 🙂
-
Светът през погледа на една жена... Реалистична героиня бих казала, при това авторката се е придържала доста неотклонно към образа. Има нужда от червена точка. Някои метафорични определения звучат странно, но лично мен ме развеселиха. Ако авторката е търсила начин на види света през очите на героинята и да запознае читателите с него, според мен е успяла. Що се отнася до "тъпото" чувство, то според мен е онова, което омекотява светогледа и възприятията на героинята за света. Когато човек е определян,чрез светогледа на другите( в случая чрез нагона), изгражда образ, който да отговаря на търсеното опрделение, но е достатъчно само един различен вид на възприятие, за да разбере, че всъщност онова, което е мислел за абстрактно, може да е и реално чувство. И може да има клишираност в края, но и тя е пречупена и някак различна. Добро познаване на психологията на героинята. Поздрави!
-
Арогантно, вулгарно и диво!
Поздрав! -
Това е псевдоним на Борис Виан.
-
Станислава, благодаря за съвета и пожелания ми успех! Желая такъв и на вас.
-
DPP, благодаря за написаното в коментара! 🙂
-
Наистина ми хареса как пишеш, без да изпадаш в многословие и дълги обяснения, само ако може, да не е "наклонен" и слагай нов ред, разделяй в абзаци, за да е по-лесно за четене! Благодаря! Успех!
-
Станислава, благодаря за коментара!
-
Не желая да трия коментара, както вече написах оценявам мнението ви, както и на всеки друг, който е коментирал. Да, знам че е клиширано, но за по-малко от 30 минути разказа се "изля" на листа хартия. Относно определението, предполагате правилно. Благодаря ви за думите, относно начина ми на писане.
-
Всъщност съвсем в реда на нещата е подобна героиня да изрече тази реплика за тъпото чувство. Описана по този начин, това е една доста объркана жена, която въпреки всичко и въпреки "желанието" (нарочно е в кавички, защото понякога осъзнатото и неосъзнатото не се припокриват) все пак търси любов, което е едно първично и дълбоко заложено в нас.
Доста дързък разказ -
А ла Буковски - вулгарно, цинично и неприлично, в тоя смисъл е доста добър, само да не беше нереалистичен...
червена точка не трябва ли? -
Мариана, оценявам вашето мнение, но последното изречение във вашия коментар е напълно излишно и грубо за мен.
-
Петър, не съм чела нищо на цитирания от вас автор, но щом казвате е напълно възможно без дори да знам, да съм се доближила до него.
-
Има нещо от Върнън Съливан тук.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
