- Ъм... Стив, какво е това?!

- Червило. Червено червило.

- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!

- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...

И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да  използва моето червило. Страхотно. Как се случи?!

- Сид... Сидни? Нещо лошо ли направих? Няма да ти вземам червилото, ако не искаш.

Стивън излезе от банята с разтревожен израз на лицето.

- И си мислиш, че това е единственият проблем?

- Ами... какъв е тогава?

- Как стана така, Стив?

- Как стана кое?

- Защо ми го причиняваш!

- Но аз си мислех, че това искаш!

За какво, по дяволите, говореше?!

- Какво искаш да кажеш? - опитах се да остана спокойна.

- Снощи, когато ние... Сещаш се... И ти каза, че ще е страхотно, ако се гримирам от време на време. Само за забавление, просто така.

- О... - почувствах се ужасно. Той наистина го направи. Стивън ме обичаше и направи това, за което го бях помолила. За момент се намразих.

- Сега спомняш ли си? Сид?

- Да, разбира се, естествено... - Отидох до спалнята и легнах на голямото меко легло, напълно скована. Далеч от Стивън, далеч от ужаса. Бях го помолила да се гримира. Но не "само за забавление". Бившето ми гадже ми липсваше. И преди да си помислите, че напълно съм се побъркала, нека ви разясня - той имаше рок-банда. И носеше грим на всеки концерт - за да бъде по-атрактивен... Предполагам. И след всеки концерт той идваше при мен - уморен, потен, дишащ тежко... и прекрасен. Почернените му очи (ефектът на спиралата и черния молив за очи... а може би и очна линия?!) ме гледаха, а аз просто не можех да им устоя. Може би единственото нещо, което исках, беше да си го върна обратно. Или дори по-лошо - да накарам Стив да изглежда като него. Не бях ли най-лошо гадже в света?!

- Всичко  наред ли е, Сид? Да не би да направих нещо лошо? Да не би да те обидих с нещо?

Стивън влезе в стаята, все още държейки червилото. Той беше красив мъж, но не беше за мен. Той трябваше да си намери момиче, което няма да се опитва да го промени. Защото не беше нужно. А аз... аз исках някой друг. Исках да си върна бившето гадже обратно.

- Съжалявам, Стиви. Ти си мило момче и не ме заслужаваш.

- Заради грима ли е? Ще дам всичко от себе си, обещавам!

Е, не беше гений...

- Не, не Стиви. Заради мен е. Мисля, че още съм влюбена в бившия си приятел.

- Този, който  носеше спирала и червило?!

-Този, който носеше спирала и червило - потвърдих аз.

Е, добре, няма много смисъл,но пък се получи някак си... автентично...