Минават няколко дена и започвам да си мисля, че тя няма да дойде. Разумът ми говори, че ще е по-добре никога повече да не я видя, но чувствата ми ме теглят към нея. Чудя се дали тя мисли за мен. В главата ми непрестанно се върти онези нейна фраза – „обичам да ме докосваш“. Дали изобщо думите значат нещо за нея? Дали тя не се е превърнала в обикновена мутреса, която е свикнала флиртувайки да се забавлява и да си вдига самочувствието. Знам, че е умна, нееднократно го е доказвала, но с времето хората се променя. Онзи нейничкият сигурно я е развалил. Мисълта за детето й не ми дава мира. При наличието на дете шансовете ми клонят към нула. Не мога да разбера защо толкова съм се захласнал по нея. Едва ли е най-красивата, най-умната и най-добрата на света. Някаква объркана химия в главата ми ми трови живота. Може би трябва да отида на психиатър? Или да избягам в чужбина, за да съм по далеч от нея. А може би трябва да започна връзка с онази сладичката сестра Мими, която от край време си пада по ...