Вече нещата са доста по-ясни. Поне така ми се струва. Доволен съм, че поставих въпроса за отношенията ни и че тя бе така добра да ми отговори. Иначе неизвестността щеше да ме измъчва ужасно, не че сега пак няма неизвестност. Но поне знам, че тя изпитва чувства към мен. Дели ни само връзката й с онзи. За детето няма проблем, бих го приел и гледал като свое.
Пълен глупак съм. Не бива да тая надежди. Тя ме разкара, като хитро си остави вратичка. Сигурно има й други обожатели, не може да няма. Знае, че отношенията с мъжа й отново може да се обтегнат и просто иска да се подсигури.
Все пак беше мило от нейна страна, че се опита да ми спести болката. А дали, когато й казах, че я обичам, не я хвана страх, че ще й досаждам?
Не мога да преценя дали след изясняването на чувствата ни, съм по-близо или по-далеч от нея. Може да се случи така, че да не я видя никога повече, а може и онзи пак да вземе да буйства и тя да доприпка при мен. Значи пак нищо не е ясно. Всяко изясняване на взаимоотношенията ...