Регистрирах се в сайт за запознанства. Реших да търся нещо. Какво ли щях да открия там? Нещо точно определено, или определено точно нищо не търсих? Не мина много време и попаднах на един профил. Без снимка, без име. Просто нищо. Стори ми се доста интересно. Реших да пиша. Пратих усмивка. Получих усмивка, и така. Ето едно познанство. Щеше ли да има някакви последици от него? Какво е нещото зад профила? Нямаше значение. Просто си разменихме Кю-то, както се разменят телефонни номера. Започнахме да пишем, да се опознаваме.
Ето как контактуваме, снимки, думи, много думи. Силни, каращи ни да се замисляме. Истински, понякога шегички. Понякога водещи до сълзи. Няма глас, няма образ.
Ние сме се превърнали в елементарни частици от този скапан нет. Застанали пред стени от клавиши. Клавиши, чиято комбинация може да те принуди да се разголиш, или да се скриеш от всичко. Застанали пред не знам си колко милиона километрови кабели, които делят хората. А хората в действителност са на поглед разстояние ...