Трагизмът на Звяра
(Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до мястото, откъдето започва торса. После – ако тоя богаташ, Звярът де, не беше леко глуповат принц, нямаше да представлява интерес за мома като Красавицата по простата причина, че тя търси съвършенството. А какво по-съвършено от грозен, влюбен, богат и тъп мъж?
Така че шансът е бил на страната на Звяра – добре се оказало за него, че е бил омагьосан преди това от дъртата бабичка, която му поискала подслон, а той я изгонил поради вродената си трагична глупост. Добро му е сторила обаче вещицата, защото е знаела, че като се ожени за Красавицата, ще се порадва креватно година-две, а после бял ден няма да види, все ще му е тъмно и черно пред очите като непрогледната нощ, в която прокудил без причина бедната старица-магьосница, отвратен от окаяния ѝ вид. Няма на света тъй големи и могъщи любов, богатство, уродливост и тъпня, че да издържат за по-дълго от година-две характера на Красавицата. Тя, милата, нищо не можела да прави, освен да обича. Себе си, разбира се. Затова търсела принц, омагьосан като Звяр, та да го накара да се влюби в нея и после се мотае из двореца му и да чете книги за любов и секс. После да хапне нещо диетично, да се поразходи в градините и да си полегне. На всичкото отгоре дълбото в себе си съжалявала, че магията се разтурила и Звярът изведнъж станал красив принц. Тя не си падала по красивите лигави принцове и ако знаела, че този страховит, вмирисан и привлекателен Звяр ще се срине до нивото на обикновен парфюмиран принц, изобщо нямало да се занимава с него. Страдала, с една дума, и обмисляла планове за изневери.
Не че това е лошо, но думата ми беше за Звяра – в дългосрочен план той е бил пожертван от магията на бабицата; опитвам се да кажа, че тя отначало се смилила над него, защото била от добрите вещици, обаче животът накрая си казал думата и нещата се наредили. Звярът трябва де умрял в страшни мъки от любовта си към Красавицата. Защото я обичал като Звяр, а тя го мразела като принц.
В грозен и тъжен Звяр го е превърнала не вещицата, а Красавицата; животът му е бил непоносимо зверски не заради магията на бабата, а заради магията на любовта.
Така ми се струва да е било. Обаче понеже звучала прекалено искрено и вярно, истината е променена през годините от клюки и преразкази и така се превърнала в измислена приказка. Всичко, което се предава от уста на уста, е или болест, или приказка. Да, така ми се струва.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
