***
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъваше в дебело очертаният хоризонт. Разноцветните огнени багри на листата, изрисувани от сезона, сега ярко се очертаха на сивотата на чернеещите оголени клони. Кривееха призрачно парцалите процеждащо се небе през оголените участъци на дърветата. Всяка милост и доброта, която младата жена беше получавала някога, сега сякаш се възраждаха дълбоко в нея и получаваха някаква нова извисеност и друг вид светоусещане я завладяваше. Колко всъщност беше малък светът на един човек? И колко затворен и тесногръд изглеждаше той в сравнение с необятността на огромният дишащ общ свят. Човеците се приучваха и на хубаво, и на лошо. Често самите не се познаваха и макар да имаха изградена представа за себе си, тя ...