Вървя по разбития тротоар под жаркото следобедно слънце. И макар да е пандемия, трафикът си е трафик, пиков час е, колите хвърчат по столичному.
От страничната улица пред мен излиза напречно една кола, и възползвала се от червената вълна и спрелия за минута поток надясно, пресича и спира в средата на булеварда, на трамвайните линии. И, а-ха, да вземе ляв завой към центъра, зелената вълна полита към "градо" барабар с един трамвай, стремглаво спускащ се по нанадолнището. Дзъннннн-дзянннн-трака-лупа-буммм...свирррррррр - и трамваят удря беззащитната колица. Потокът към центрото спря до следващата вълна, но късно: обикновеният човечец го отнесе.
На ъгъла на тротоара вече сме малка тълпа любознателни граждани: маските и жегата ли ще спрат отговорния електоратчик! И аз да снимам с телефона, да не остана по-назад.
"Трамвай удари кола!" - и "Зверска катастрофа с трамвай на столичен булевард" - очакваното заглавие в ония сайтове с гърмящите заглавия.
А в мен вече назрява една идея. Вървя към до ...