Цял ден бе така. Тя седеше и мечтаеше за неговите обятия, а не знаеше за какво си мисли той. Беше несигурна. Хората обичаха да я натъжават и да я оставят сама. А тя толкова мразеше да е сама. Винаги преживяваше самотата много тежко. Та нали затова се бе променила...
Дойде време той да заминава. Не успяха да се видят, което направи нещата още по-трудни. Тя знаеше, че той я харесва, но не знаеше дали някога ще може да я обикне. За това изтерзано момиче това беше най-важното... обичта. Не беше говорила с него от дни. Но не спираше да мисли за него. Харесваше ù да си представя момента, в който ще се видят. Представяше си как ще го види, ще се затича към него, ще го прегърне и ще впие устни в неговите. Когато беше най-отчаяна, той ù бе писал. Каза ù, че му липсва. На лицето ù отново грейна онази детска усмивка. За момент тя се почувства толкова важна. Писаха малко, защото той бе изтощен. Сърцето ù щеше да изхвърчи. Мислите ù минаваха през орбитата на реалността и се озоваваха до него. Той ù ...