VI

    Петър и брат ѝ вече се връщаха. Забеляза ги отдалеч и побърза да се облече. Изглеждаха малко оклюмали, вероятно опитите им за запознанство се бяха оказали безуспешни. Но при вида на пълното чувалче с превъзходни едри миди настроението им се подобри. Щеше да има миден „купон” вечерта. А и нали поне се нагледаха до насита на млади, голи женски тела… Време беше да отплават за Несебър.

    Там групата отново се раздели съвсем естествено на две. Тя и Влади  си взеха само най-необходимото, оставяйки Петър и брат ѝ да се погрижат за моторницата с останалия багаж. Преди да тръгнат уточниха часа, в който ще се срещнат отново четиримата, за да се приберат в Поморие.

    Романтиката на старинния град ги привличаше неудържимо, усилвайки красивото усещане, че са заедно ( само той и тя!) и могат свободно да разговарят за всичко, да споделят впечатленията си, да откриват колко са сходни вкусовете и предпочитанията им… Разказваше ѝ за Моравия, за Прага и за местата, където възнамерява да я заведе, когато му отиде на гости… А тя му говореше за България, за семейството си, за себе си… и че с никого досега не се е чувствала толкова добре, колкото с него…

    Влязоха да обядват в малко ресторантче в старобългарски стил с изглед към морето. Там му каза, за да бъде докрай открита с него, че мъжът, с когото от дълго време е в близки отношения, е всъщност първият в живота ѝ, никога досега не му е изневерявала (дори и в мислите си), че го обича, но не е щастлива, защото не усеща от негова страна достатъчно взаимност. Не веднъж се е чувствала пренебрегната, дори унижена… Както например миналото лято, когато той е отишъл на море с приятелите си от студентските години, без да я покани. Надявала се е това лято да е различно, но се е повторило същото... Дори само този факт ѝ е бил достатъчен, за да постави под въпрос сериозността на чувствата и намеренията му към нея. И колкото и да се е опитвала, досега няма ясен отговор понеже характерът му е затворен, труден за общуване... Може би просто не си подхождат…  Отдавна е искала да сложи край на тази бавноагонизираща връзка, но не е имала сили да го направи. Причината навярно е, че по природа рядко се влюбва, но се привързва дълбоко и трайно… 

    След като се нахраниха, продължиха да разговарят разхождайки се докато стана време за срещата с Петър и брат ѝ. Ръката му държеше нейната и топлината му се разливаше по кожата ѝ, попивайки и достигайки до всяка клетка… Мислеше си колко е хубаво за някого да е специална, единствена...

    Наистина, с Владимир тя се чувстваше като човек, когото са хранили много дълго време твърде оскъдно, колкото да не умре от глад, а сега изведнъж някой отрупва трапезата пред него с най-вкусните ястия, които обича… Можеше ли да устои?... 

    И трябваше ли?...

Следва продължение