15 min reading
19.
Нали ни пробваха, направиха ме отряден командир. На втори отряд – нашия курс. Златан заместник.
А на първия беше една Маргарита – лека лигла, комсомолска натегачка, злобна, макар и хубавичка.
Това беше в Радиново, дето веднъж го споменах.
Та посред войнишките изпращания една сутрин се оказахме без командване на бригадата. Всичките си спяха по квартирите – кьор кютюк пияни. Комендантът дори с гаджето. Те там се и ожениха. Та малко го съжалявахме, защото си познавахме колежката.
Е, ние тръгнахме на работа. Беряхме ябълки. Ниски дървета, палмети, уж удобни... Уж - защото бяха стари вече, поизсъхнали, бодливи. И твърде трудно се проникваше в короната им.
Отидохме в градината, значи – а там няма амбалаж. Забравили, щели да докарат, не знаят кога, да почакаме... Хубаво де – почакахме. Нейде два часа чакахме.
После ми писна и наредих: “Строй се! Към селото!”.
А Маргаритката седи и се муси нещо...
Та тръгнахме и на около двеста метра ни среща командирът – леко поизтрезнял. Бях пратил човек ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Получи се известно объркване на номерацията на главите. Просто направих основна редакция, размествах, някои неща /за училището/ прехвърлих във втората част на "Ранни мемоари"...
Но не гледайте числата - ако ви е интересно, четете...