17 min reading
Пролог
Сега - това роман ли е, повест ли, сбироток от спомени и фантазии, мешана скара или постен миш-маш...Абе, не знам.
Поради което го започнах.
Щото е интересно да отиваш нейде - иди не знам
къде, донеси не знам какво.
Е, викам - да тръгваме...
По древното правило - когато не знаеш къде отиваш, ще стигнеш другаде.
Всъщност, как ще разбереш, че е другаде, когато не си знаел целта?
I.
1974 година. Студентска бригада в село Аспарухово. Бивш Михайловградски окръг. На повечето карти го няма. Но може да го откриете – на два километра до Расово.
Спим в училището. Момичетата в три стаи, щабът /звездните братя/ в една, ние в салона. Тридесетина човека. Отстрани има съблекални, над тях балкон. Топла връзка с училището.
Работим – домати за лютеница и пюре. И, разбира се, бързо свършихме парите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Хубавото на живота са спомените - и реалните, и фантазните. Тук съм се опитвал да се придържам към станалите действителни събития, поради което имена избягвам. И без това един от героите се пенсионира като полковник, а другият генерал... Да не даваме храна на паразитите, демек...
На хубавите хора - приятно четене...
Или поне се надявам да ви е приятно...