На края на едно село в една триетажна къща живеел един триглав, пенсиониран змей, който останал само с една глава. Първата глава загубил по време на трудова злополука. Един юнак от ромски произход му я отсякъл, докато пазел един меден казан за дестилация на ракия. Втората глава я загубил по една змейка, която работила като пощаджийка в едно съседно село. Третата глава я пазел като очите си. Змеят недовиждал много и ходил с големи диоптри, освен това имал и двустранна гонартроза и се изтървал по малка нужда по малките часове. Общо взето змей му било само името и миналото. Никой не го броял за слива.
Една сутрин се събудил и установил, че не му остава много време. Като се върнал назад в спомените си, не се сетил за нещо полезно, което да е свършил в досегашния си змейски живот. Дори тоалетната му била все още на двора и по стара традиция се бършел с листа от орех и стари броеве на “7 дни спорт”.
- Орехът - му казала една зла вещица - съдържа йод и е полезен за щитовидната ти жлеза. Стига се три с тези вестници, ще ти стане задника като този на оловния войник от приказките.
Изобщо змеят живеел в една много странна и объркана приказка. Всички юнаци, с които се борел на младини за златната ябълка, се преселили в други приказки заради разликата в курса на златото там. Ябълките не ги ядели дори червеите вече. За да не остане без работа и за да вземе нормална пенсия, змеят се прехвърлил в друга приказка. Наели го да краде ракия от една трудово производителна кооперация, която варяла незаконно и не плащала акциз. Там загубил първата си глава по невнимание. Както винаги откраднал всичката ракия от кооператорите, но вечерта се напил и заспал на едно дърво. Нощес местен ром минавал покрай дървото и решил в тъмното да го отсече тайно и да го ползва за отопление. В калабалъка ромът резнал едната глава на змея. Изобщо приказката много се объркала. Вместо да пазят честта си и да вършат добри дела, да се женят, да раждат деца и змейове, да ядат и да пият, героите се крадели един друг и си режели главите.
Преместил се нашият змей в съседна приказка. Искал да покаже на новите си съселяни, че е истински, зъл, безпощаден и кръвопиещ змей, такива, каквито раждат само истинските приказки. За негово нещастие още на третия ден се запознал с местната пощаджийка. Намеренията му да се превърне в новия ужас на Готъм Сити се изпарили на момента. Пощаджийката му взела акъла и цялото село го знаело като най-лигавия и мекушав змей в историята. Някои дори го наемали да им води децата на училище. То злото като тръгне и потича като пролетна река. Така както потекла и уретрата му, след като се запознал по-отблизо с пощаджийката.
- Трипер - казала му неговата стара позната, лошата вещица.
Дала му отвара от езичета от славейчета и слепи очи от невестулка.
- И спри да се бършеш с тези вестници, прекарай си канал, построй си тоалетна у дома.
Остарял нашият змей, а все още посрещал слънцето със “7 дни спорт” в ръце. Стоял той на старото си змейско легло и решил веднъж завинаги да напусне този кошмар. Изкарал си задграничен паспорт и си взел билет за един чартърен полет за далечен остров. На острова, според туристическата агенция, не живеел нито един ром, никой не пиел ракия и нямало поща. Там живеели само змейове и всички били големи гадове. Опаковал един куфар, взел най-важното и понечил да стане от леглото. Уви! Не могъл да се отлепи. Усещал една жестока тежест, която го дърпала обратно в леглото. Огледал се бавно, опипал се и забелязал, че както и оловният войник от приказките, неговият задник станал оловен. Заплакал змеят, проклел “7 дни спорт” и всичкото олово, което поел от него. Така плакал седем години. На осмата дошла старата му позната, злата вещица, и му казала.
- Аз колко пъти ти казах, да не сереш на двора, прекарай си канализация.
23.03.2010
Пишпунта Михайлов
© Николай All rights reserved.