2 min reading
Продължаваше да вали. Дъждът невъзмутимо не спираше да изпраща безбройните си ситни капчици към грешната земя. Като камикадзета, фанатично и последователно, те се разбиваха една след друга в огромните мръсни локви, които бяха превърнали перона на гарата в някакъв странен асфалтов архипелаг. Поредният средиземноморски циклон, с който природата си отмъщаваше на хората за тяхното високомерие.
Тримата мъже бяха намерили място под козирката, което не пропускаше дъжда, и пушеха мълчаливо, докато влакът до тях очакваше своите пътници. Приличаха на някаква съвременна българска версия на Тримата мускетари.
- Брей, удави ни тоя дъжд! - наруши мълчанието Атос, който стискаше в една ръка цигарата си, а в другата - малка пътна чанта от промазан плат. Повдигна яката на черното си яке, на гърба на което имаше надпис "ОХРАНА". Първата буква обаче беше поизбледняла и на слабата светлина на перона той се четеше като "ХРАНА".
- Цяла нощ валя. - добави Портос - Само да не ни наводни пак като преди три год ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up