Живели някога в едно село трима селяни – връстници, родени в една и съща година. Първият имал необикновено дълъг нос. Той бил най-дългият нос не само в това село, но и в околните села. Когато селякът се родил, първо се показал носът му. След това – на бял свят главата и всичко останало. Бабата – акушерка, казала развълнувано на родилката:

            - Миличка, да ти е жив и здрав момчурляка, но носът му е нетрадиционен и необичаен. По-дълъг е и от щъркелски клюн. До сега такова чудо не бях виждала. Че той е по-дълъг и от тялото му бе, сестро! Ти дете ли си отчувала в корема си или нос?!

          Кръстили юнака както му е реда, дали му име, но никой не се интересувал от името му. Всички в село му викали Дълъг нос.

          Вторият селянин изненадал света с огромен, дебел нос. Толкова дебел, че от него едва се виждали  очите му. Устата се губела някъде в подножието на носа. Бузите му, макар че не били никак малки и те слабо се забелязвали от огромната топка, представляваща носа му. Ноздрите му били дълбоки, тъмни и тайнствени като неизследвани пещери. Когато  се раждал носът,  така се заклещил на изхода към белия свят, че се наложило опитната акушерка да приложи необичайни умения. Тя натопила в лют червен пипер една заешка опашка и лекичко гъдълнала едва показалите се ноздри на малкия юнак. Последвала шумна кихавица  и бебето изхвърчало като тапа навън. И това дете  кръстили по християнски обичай, дали му  и име,но какво от това?! Всички в село му викали Дебел нос.

       Третият селянин бил от джинса на Кривоносовците. Майка му преди да го роди се молила горещо на Богородица. Викала:"Богородичке Марийке, молим ти се от душа отрочето, което ще родя да не мяза на тейковия си джинс, че да има и то безобразно дълъг нос. Защото нали знаеш, че тейко му, дедо му и прадедо му са всичките кривоноси по рождение. Пък ако ти е воля да има крив нос, поне да не е момиче. Че с такъв нос кой ще го иска за невеста. И то горкинкото ще си остане цял живот мома..."

            Смилила се Богородица  и се родило момче, но със същия крив нос като предците си. Върхът на носа на детето описвал смела дъга и се стараел усърдно да се завърне към  основата си. За да се отличава от тейко си, започнали да му викат Малък крив нос,докато на баща му викали Голям крив нос.

           Всички селяни отначало се чудели на тия цървулести мутанти с феноменални  носове, но всяко чудо за три дни. След време свикнали с тях и животът продължил по старому. Момчетата пораснали и станали момци за женене. Но момите никак не си падали по тях. Минела ли  мома край някой от тия Вселенски забележителности, тя    се шмугвала зад нечий плет или чевръсто преминавала от другата страна на пътя и извивала глава в посока обратна на ергенина. Ама селяните са хора добри и милостиви. Захванали се да сватосват нашите ергени. Защото нали имало и моми – сирачета, имало грозновати, неугледни и сбабаносани и такива прехвърлили годинките за момуване... С много кандърми и сладки обещания успели сватовници да придумат три момета.На Дълъг нос се паднала мома таман с пет години по- голяма от него. Като бродела между хората Хубостта забравила да навести девойчето. Зъбите му били дълги и остри като тесли и жълтеели сякаш е яло само рохки жълтъци. Веждите му били рунтави и страшни като на хайдут Сидер,а че имало и мустаци. Ама иначе било много работно и чистофайно, затова Дълъг нос останал доволен. Невестата на Дебел нос се случила кръгло сираче, бедно като кръпка по гащите на дърт циганин. Затова дори една игла зестра не можало да даде на мъжа си. На вид било поносимо грозно, но зъбите му били  рехави като  тараби на градинска ограда, затова когато  говорело фъфлело, та почти нищо не му се разбирало. И Дебел нос се почувствувал доволен от невестата си. Щото като му се карала и го навиквала, той нищо нямало да разбира, че да се ядосва и да се чувствува с накърнен мъжки авторитет.

           Най-много сполучил Крив нос. Невестата му била хубавелка. Нейните тейко и мама три пъти я женили, но и трите пъти сватовете правели рекламация и им я връщали. Момата имала скрити дефекти.Тя била върла пияница, но пиела тайничко нощем когато другите спят. До сутринта се вкаменявала като египетска пирамида и за да я свестят трябвало няколко пъти да я слагат яхнала ведрото и да я топят  дълбоко в кладенеца. През целия ден нищо не похващала, само ахкала и охкала, а като дойдела нощта сагата се повтаряла.

             В един ден се вдигнали и трите сватби. Цяло село яло, пило и се веселило. После както си му е реда кметът им харизал по едно парче земя от общинската мера на мегдана, дето пладнували овцете, за да си съградят къщи. Зер тримата носове били талисманите на село и всеки, който дойдел, трябвало първом да види тая рядка забележителност. Насекли си кирпичи, сушили ги, зидали, спускали отвеси, плюли отвисоко,  разпъвали метри тримата уникални мъже и за едно лято си вдигнали къщурки. Хайде след това завъдили и челяд, и каруцата на Живота смазана добре отново потеглила напред...

             В съседния град всяка пролет и есен ставал голям панаир. Със сергии, стрелбища, люлки и цирк- както си му е реда. Женурята на Дълъг нос, Дебел нос и Крив нос  в нея година отглеждали дребна челяд и нямало на кой да я оставят поне за ден. Затова и не можали да идат на панаира, както в пролетта,така и в есента. Решили да изпроводят стопаните си сами да отидат. Написали на листи заръките си. Какво да търсят и какво да купуват мъжете им.

          Тайно се възрадвали стопаните на трите уникални носове,че най-после ще могат да се порадват на мъжка свобода и да преживеят нещо  екзотично,  което да  топли душите им до дълбока старост. Събрали се приятелите, пъхнали кесиите с отброени левчета и бележките от женурята в поясите си и тръгнали пешком. Пътят не бил къс, но бил живописен, а и в раздумка щял неусетно да се измине. Събули си кондурите, вързали ги за връзките, метнали ги на вратовете си да не ги късат и поели по пътя боси. Едва се зазорявало и нямало още никакви хора наоколо. И на тримата   им се спяло, но Крив нос извадил  павурче с греяна, подсладена  ракия, което успял да отмъкне от скритите резерви на половинката си. След първите любовни целувки по павурчето очите им  заблестели. Разсъмването вече се случило и приказката и тръгнала леко. Като превалили и третия баир в ниското се показал и града. Било празничен ден и гражданята още похърквали в постелите си. Нашите приятели поели по една от главните улици на града. Видяли, че вратите на някаква шкембеджийница били отворени. Вътре гасяли джибров  пожар с  люта шкембе - чорба няколко неизтрезнели още  пияндурници. Дебел нос казал:

          - Носове мои, ако не изсърбам поне две чорби тук, скоро ще трябва да се преименувам от Дебел нос на Кльощав нос.

         Нахлули в шкембеджийницата в много добро настроение. Седнали около  маса и веднага си поръчали жадуваната шкембе – чорба.Имало и лют червен пипер. Насипали обилно и от него в купите си и засърбали юнашки. Дълъг нос обаче нещо не го сдържало.Той ту си пъхал носа в купата, душел както куче души недоверчиво подхвърлен  кокал,ту отмествал главата си назад, присвивайки незнайно защо очи. Изведнъж станал и се устремил през тезгяха към готварната. Нахлул вътре и без да каже дума почнал да вдига едно след друго капаците на тенджерите върху печката. Пъхал дългият си нос във всяка от тях и  душел усърдно. В първия момент майсторът не можал да се съвземе от изненада. Все пак когато се взел в ръце попитал:

      - Кой сте Вие, човече и какво правите в готварната ми? Защо си пъхате безобразния нос в тенджерите ми?

         Дълъг нос отговорил, както на него му се струвало съвсем задоволително:

        - Господине, Ваш клиент съм, но много съм любопитен да узная защо на дъската Ви отвън пише, че чорбата е от свинско шкембе, а тя според указанието на моя изключително откровен нос не е нито от свинско ,нито от телешко, нито от агнешко или каквото и да е друго животно, шкембе?

         Майсторът зачервил активно и без това розовите си майсторски бузи и с  измъчена усмивка и фалцетна небрежност казал:

          -А, това ли?! Ами бяха ми останали от вчера от недобросъвестни клиенти недоядени няколко вида чорби. За да не стават зян, смесих ги и тая сутрин ги сипах на ония пияндурници и на вас. Вътре в чорбите има свинско, телешко, агнешко, от един дърт пръч шкембето и червата и на окуцяло магаре джоланите. Ама аз ще ти се компенсирам, вещи господине.Вие няма да ми плащате Вашата чорба,а и тук в това гърне съм Ви насипал от днешната чорба,докато още не съм я каращисал с някои други.

           И майсторът му подал пълното гърне, сложено в  торбица. Когато се завърнал на масата при другите два носа Дълъг нос обяснил, че тъй като чорбата много му харесала, купил и за домочадието,  пък  и платил на майстора двете сметки. Другите двама се спогледали, но се направили, че му вярват и нищо не казали.

                 Стигнали до хайван-пазар и нали кръвчицата им е селска,  решили да го обходят и огледат. Още повече, че на бележката на Дълъг нос жена му била писала ”Кокошка-носачка”. Видял той, че на едно място имало кафези, пълни с кокошки. Извън кафезите имало и навързани няколко по-едри кокошки. Харесал си една от тях. Хванал я изотзад, навел се и започнал да души с дългия си нос дупето ѝ. Продавачът ядосано го гледал и викнал:

         - Байо, ти ще купуваш ли кокошката или само ще я душиш?!

         - Душа я да разбера дали скоро ще снася.

         - Е и какво разбра? Ще снася ли?

        - Ще снася, ще снася, съвсем скоро ще е – казал много сериозен Дълъг нос. Всички наоколо почнали да се смеят. Но докато се смеели кокошката се напънала и от  дупето и се изтърколило едно чисто ново беличко яйце.Тогава  заръкопляскали на тънкия познавач на кокошки-носачки с дълъг нос.  Започнали един през друг да го молят да помирише дупетата и на техните кокошки. За броени минути селянинът продал  всички кокошки.Той подал на Дълъг нос охранената кокошка-носачка и казал:

-Тая кокошка ти я давам максус за добре свършената от тебе работа. Ако не беше ти и твоят нос сигурно до тъмно щях да вися тук и да чакам  гражданята да изкупят стоката ми. Няма да ми я плащаш, със здраве да си я имаш.

         Дебел нос и Крив нос увесили носове. Че как може тоя нищо и никакъв Дълъг нос да се прибере в село отрупан с армагани, а те да се завърнат с празни ръце. Че то жените им ще ги погнат и няма място да могат да си намерят. Докато тия мрачни мисли пълнели с покруса мозъчните им клетки, минали край една сергия със всякакъв вид свирки.Имало къси и дълги, кавали и ручила, милиционерски и реферски, свирки за балончета, клаксони и сирени, флейти, окарини, кларинети и още какви ли не свирки, пищялки, бюлбюлчета и дудуци. Няколко хлапета оглушително надували дървени свирки. Дебел нос се сетил как и той в детството си надувал една върбова пищялка,само че свирел не с уста, а с огромния си нос. Несъзнателно той посегнал към сергията и взел една по-дълга свирка. Напъхал я в една от дълбоките си ноздри и засвирил .Добре свирел Дебел нос с ноздрата на носа си.Събрали се сюрия зяпачи и възхитено гледали към свирача. Дечурлигите и те се опитвали да свирят като чичото с огромния нос. Алъш-веришът потръгнал. Сергията се оголила. Когато Дебел нос спрял да свири.  панаирджията му казал:
 

         - Имаш ли дечурлига бе, байо?

         - Таман три - отговорил Дебел нос.Правилно казал човекът, защото двете били от жена му, но третото му родила комшийката.

         - Вземай тогава три свирки и носи армагани на децата, защото ти ми помогна да си продам добре стоката. Няма да ми ги плащаш.
 

         Понаперил се и Дебел нос, защото и той щял нещо да занесе в село. Децата щели да се радват, а покрай тях и булката, че и комшийката.

     Само Крив нос останал тъжен.Той се замислил колко е несправедлив е животът. Подарили на наборите му безплатни армагани да се перчат, а на него – нищо... Що не вземел да отиде при един лекар – естетичен хирург, да му изправи кривия нос. Ще зарадва пияната си булка, която не му давала в леглото да се обръща насън  към нея, защото я бодял с кривия си нос и ѝ създавал неудобства. Рекъл Крив нос на наборите си, че имал някаква своя работа, та да го чакат на края на града. Свил в едни сокаци и навлязъл в някакъв богаташки квартал.Къщите до една  били високи и хубави. Прочел на някаква табела,че на първия етаж преглежда  естетичен хирург и рещително си казал: ”Тука ще е!” и прекрачил  вратата. Докторът се оказал много млад и Крив нос го загледал недовеерчиво. Дълго опипвал той носа му сантиметър по сантиметър, гледал го и през някакви уреди и машинки и най-после казал:
 

         - Мда-а-а, ако сте готов за операцията, може още сега да я направя. Ще струва триста лева. Няма да е болезнена, но ще се наложи да полежите тук няколко часа, докато лекарствата стабилизират изправения Ви опериран нос.

         Дълго ровил из поясока си Крив нос докато извади скритите си лични фондове.Отброил с пъшкате и треперещи ръце три стотачки и легнал на операционната маса. Когато операцията приключила докторът казал:

- Господине, отвън ме чакат много пациенти, затова отивам в кабинета си да ги приемам. Вас оставям тук да лежите спокойно минимум четири часа. След това ще дойда да видим крайния резултат.

           Първите два часа Крив нос лежал послушно и миролюбиво. Но след това взел да се изнервя.Казал си:”Абе тоя голишар дали не ми гътна париците бадева. Казва, че уж ми изправил носа, но аз това не съм го видял. Я през марлите да опипам, че да видя.”Започнал Крив нос през марлите да опипва. Ха наляво взел да върти новия си нос, ха надясно. Забравил  на коя страна бил крив носа му преди. И както въртял носа си насам-натам изведнъж усетил,че нещо вътре казало”пук”.Развикал се Крив нос, разпищял се като че е видял извънземно чудовище. Дошъл хирурга, свалил превръзката и що да види. Показал се носът на пациента. Пак бил крив, само че тоя път на обратната страна.
 

             - Нищо повече не мога да направя за Вас в днешния ден, господине. Вие сте съсипали оперирания си нос и не сте спазили препоръките ми. Затова ако искате наистина да имате прав нос, елате догодина отново. А до тогава пазете добре новия имидж на кривия си нос. Пил една студена вода нашият селяк и като отровен  се залюшкал отново из улиците на града. Както вървял, изведнъж пътя му пресякла някаква жена. Била млада, модерно облечена и имала вид на интелигентна. Тя му направила предложение, което нямало равно на себе си. Имала аукцион за продажба на уникати и антики. Предлагала му да участвува в нейния аукцион като уникат, нямащ равен на себе си. За участието му щяла да му заплати 500 лева. Скрила го зад една плътна завеса и наддаването започнало. Залата била пълна.Имало стотици богати диванета, които наддавали ожесточено за неговия нос.Жената показала документи и сертификати, че неговият нос е най-кривият нос в света го обявила за най-кривия в света. Той бил включен даже в книгата на Гинес. От къде ги била взела тия писмени доказателства Крив нос и до днес недоумявал. Търгът бил спечелен от американец, който платил 2000 лева, за да види уникалния нос. Направили си и снимка двамата с победителя в търга. В джоба на Крив нос шумолели пет новички стотачки. Той купил от един магазин червило и пудра за своята хубавелка. Другите парици гушнал пак към оня таен мъжки фонд, на тайното място в пояса си. Най-после се упътил към края на града. Там отдавна клечали неговите набори и го очаквали... Той им разказал премеждието си при хирурга, но нищо не споменал за аукциона. Заокайвали го приятелите, но когато им показал червилото и пудрата те се успокоили. Тримата доволни поели към село.