Тронът на Хаоса!

  Ако някой чете това значи, че аз вече може би не съм сред живите! Пиша това за да бъде запомнен момента, в който съществуването на човешкият индивид бе застрашено от слабостта на един човек! Този човек съм аз! Човек който бе определен да стане дявол, дяволът който се изяви като ангел! Сега когато не останах с друг избор освен да изчезна в небитието, аз ще ви разкажа моята история!

  Още от мигът в който за пръв път отворих очи бях прокълнат! В мен бе вселено чуждо присъствие! Едно тяло с две души, това бях аз! Съдбата и демоните бяха избрали мен да изпълня техните злокобни планове! По някакъв късмет когато се родих сливането не беше напълно успешно, тялото ми изхвърли голяма част от чуждото присъствие и с него част от мен! Ала за пореден път съдбата изигра своята лоша шега, на мястото на тази частица от моята душа, която бе изхвърлена се всели част от тъмнината! Част от злокобната същност която все още ме обитава! Първото десетилетие и половина от живота ми мина без дори да забележа чудовището в мен. То се криеше, но същевременно дълбаеше в моята душа и ме завладяваше част по част, емоция след емоция! Черпеше сила от неприятните спомени, от загубата на майка ми при моето раждане, от отрицателните ми емоции! Но на петнадесетият ми рожден то се показа, пое контрола над мен! Не си спомням точно какво стана, но само знам, че съм отворил портата за демоните! Тяхната армия нахлу в нашата планета и започна да руши, тероризира и унищожава всичко живо! Не знам много за техният произход! Те са същества от друго измерение! Знам че се хранят от негативността на хората, от техните лоши спомени, злокобни чувства, от техният инат и гордост! Те се състояха от два основни типа армия: „Ангелите на мрака” и  „Ангелите на смъртта”! Единствената им цел бе изтребването на човешката цивилизация! „Ангелите на мрака” бяха първата вълна, а ако евентуално някой свят окажеше съпротива се изпращаха „Ангелите на смъртта” да довършат съпротивата и света! Всичко което не се присъединеше към тях умираше! Присъединяването също бе тип смърт, в теб се вселяваше душата на вече умрял в битка ангел и в рамките на 48 часа той те превземаше! Единствения критерий бе злобата на човека, по нея се съдеше ранга на ангелът - войн или военно-началник!

 Мен ме превзе старшият генерал на „Ангелите на смъртта”, съществото което ръководеше нашествията над световете, за кратко бе неговият контрол над мен, но достатъчен за да успее да отвори портала между двете измерения! Единственото нещо което си спомням бе как се гърчех в тъмнината на моето подсъзнание, а до мен той се радваше на моето безсилие и мъка! По някаква злополука, която аз не мога обясня, моята душа бе освободена и поех отново контрол над своето тяло! За мое щастие част от неговите знания останаха при мен, също така тялото ми бе придобило свръх човешка сила! Демоничната енергия бе силна в мен, ала трябваше да се науча да я използвам без да ме погълне отново!

  През това време останалата част от човечеството се опитваше са отблъсне първата вълна, но всички опити бяха безполезни! Куршумите не проникваха през тяхната дебела кожа, ракетите и тежката артилерия просто минаваха през тях без да ги наранят, а радиацията и атомната бомба даже ги подсилваха! След всичките опити единственото нещо, което постигна човечеството бе да изгуби един милиард жители и цял континент бе необитаем поради радиационна атака! Макар хората да използваха всичката си огнева сила броят на агресорите все още оставаше два милиарда! Това бе магическото число! Каквото и да правиш първата вълна винаги оставаше два милиарда!

  След месеци гонения и още милиард жертви човечеството разбра единственият начин да спре чудовищата! Единственото нещо което имаше ефект над тях бяха техните собствени оръжия, напомнящи на средновековни мечове, копия и какво ли още не! Нашите ресурси на тези оръжия бяха недостатъчни, а шансовете за оцеляване минимални! Надеждата бе умряла с една трета от популацията на земята!

  Нямах достатъчно време да овладея моето проклятие и да го превърна в дарба, но имах достатъчно за да оглавя оцелелите и да им осигуря защита и оръжия! Започнахме да отблъскваме врага и малко по малко да възвръщаме територия и сили! За около година успяхме да отблъснем войските на ада до самият портал! Бяхме го обградили на радиус от двадесет километра! Бяхме толкоз близо, даже голяма част от разузнавачите бяха виждали портала! Миризмата на победата ни бе опиянила, ала за кратко време осъзнахме колко сме грешили! Наивността ни бе заплатена с огромни загуби! Втората вълна бе пратена срещу нас, по-свирепи и по-силни, „Ангелите на смъртта” всяваха хаос и паника из редиците на човешката армия, ала все пак удържахме радиуса от двадесет километра!

  Най-лошите ми опасения се бяха превърнали във реалност, демонът който ме бе обладал бе начело на новопостъпилата армия и бе по-силен от всякога! Мощта на демоничната армия бе прекалено голяма за да бъде удържана още дълго време от нашите сили, числеността ни рязко спадаше!

  Сега имаме само един шанс, атака с всички сили, а какво ще стане, ще разберем! Последните няколко седмици използвах за да усъвършенствам своите умения и контрол над все още необузданата мрачна част от моето същество! Но времето ме притиска, утре тръгваме на последният военен поход, а каквото става да става! Само знам че трябва да стигна до портата и да премина през нея, за да има някакъв шанс за оцеляване на човечеството! Моите хора все още не знаят това, н когато дойде времето ще разберат! Утре ще се изправя пред цялата мощ на демоничната армия и моят мрачен двойник само за да премина портала към ада!

* * *

  Бележка: Вече сме свободни от демоничните изчадия! Аз съм Лейтенант Милев, попълвам този документ за да могат всички които четат това да разберат истинската обич на нашият началник, лека му пръст! Той се жертва в наше име, влезна в портала към ада, за да го затвори! Сега разбрах, че през цялото време той е бил върху трона на хаоса! Той е човекът който причини това на всички, но пое своята отговорност и се пожертва за да можем да оживеем ние!

  Използвайки двата си меча на раздора той спаси всички! Той използваше два леки меча във всяка ръка! Неговият стил на битка бе бърз, елегантен и фатален! В съдбовният ден от остриетата на неговите оръжия умряха повече врагове отколко всички други войни! Но той се изправи срещу себе си в дуел до смърт! В разгара на битката той се изправи срещу своят мрачен двойник, под което ръководство бе вражеската армия! Първоначално атаките му срещу неговият мрачен облик бяха парирани и контрирани! Нашият началник бе ранен, но продължаваше да се бия срещу тъмната си половинка! На всеки замах който той изпълняваше към врага получаваше два в замяна! Но това не бе само битка на оръжия, сравняваха се и магическите си сили! И в това нашият водач изоставаше! Накрая той отприщи яда си, ала това само направи по-силен врага и генералът бе повален на земята, ранен! В този миг стана чудо, той пое контрол на себе си и за кратък момент изпълни най-силната магия! Използвайки всичката подкрепа, братска обич и последната надежда в нас, той повали всичко врагове в една вълна! След това бе безсилен и помоли аз да му помогна да достигне портала, тогава той ми обясни всичко и ви каза за тази бележка! Последното добро нещо, което направи този ангел на човечеството бе изчезването му от този свят! Затова нека този ден – десети март бъде запомнен като деня на Покорителят на трона на хаоса!