Трета част

- Изпращам ти няколко екранни снимки. Дано можеш да ги прочетеш, че знаеш телефона ми какви ги снима.

- Ти глупав ли си, или на такъв се правиш!? Кой ще ти се занимава с тия щуротии, сменяй диска и толкоз – Гласа на Алипи звучи раздразнено и очаквам всеки момент да ми затвори.

- Алипи, знаеш, че не мога да си го позволя сега, защо се дърпаш? Напусна ли те новата?

- Не е твоя работа, но за да задоволя нездравото ти любопитство ще ти кажа, че изобщо не сме започнали, за да се налага да ме напуска. Така, а сега казвай какво стана… - усетих, че свали гарда, макар да не му бе много приятно да признава романтичните си провали.

- Какво, пофрака ме и сега иска да взема участие в някаква социална група.

- Ти и социум! Ако има някой по-асоциален от теб, то аз не го познавам. И какво иска, тая социална група?

- Иска баба си и дядо си! Да съм се откажел от цялото си лично имущество в полза на обществото и да приема да заживея като сафрид! Представяш ли си? Аз, да се откажа от мизерния апартамент и да си продам и последните скъсани гащи! И какво съм щял да получа срещу това!? Сигурността на едно зряло и социално отговорно общество, хайде холан!

- Брей, тия не са ли чули, че комунизма се провали преди тридесет години? И всичко това срещу един компютър? Или нямат достатъчно акъл, или се будалкат с теб.

- Имали били уникалния ми адрес и щели да заразят всеки следващ мой компютър, представяш ли си?

- Да, и компютъра на баба ти и на дядо ти и на всичките ти наследници до седем поколения напред, ха, ха…

- Не са толкова за пренебрегване. Успяха да пробият през най-мощната версия на Кашмесрки лаб – Платиненото им издание. Знаеш, дето се обновява автоматично преди още вируса да е създаден.

- Знам от къде си го хакнал, нали аз ти го показах. И те не са чували още за тоя… ТройКо ли беше. Да те попитам нещо. Ти за какво толкова използваш тоя компютър, та си заревал толкова за него.

- А на теб за какво ти е? Как може да ме питаш това въобще!? Знаеш, че напоследък пиша като бесен. Всичките ми работи са на него, публикации, разкази, фейлетони… Всичко! Пишех една статия за Нешънъл Тролс, когато ме хакнаха. Трябва ли да ти казвам още колко работи имам на компютъра си?

- Стига, стига! И какво още искат тия Не Хе Ге Те Се Де-та?

- Имали идеална цел. Щели да изградят идеалното общество, чрез постигане на перфектни обществени отношения, представи си! Всички хора по света щели да заживеят задружно, без да имат особени изисквания към личния си и обществен комфорт. Щели да се откажат от собствеността си и да се трудят в комуни. Съвсем доброволно и безплатно. Парите щели да бъдат забравени, претенциите универсализирани, а егоизма – напълно излекуван. Щяла да настъпи всемирната любов, доброта и взаимопомощ. Отделния индивид нямало да значи нищо и щял да дава всичко за сигурността и благоденствието на обществото… Все глупости от тоя род.

- Безнадеждно е. Ами продавай апартамента и отивай на село. Нали още пазиш оная къщица сред сокаците?

- Не се шегувай, Алипи, ами давай съвет как да постъпя. Само не ми казвай да си купя нов компютър. Няма да издържа още едно едногодишно гладуване!

- Какво да ти кажа, брате Методий? Открий някоя нова компютърна азбука, патентовай я при римския папа и продай светите индулгенции на шанхайската борса. Ще ти стигнат за най-мощния сървър и ще останат за една почерпка. Колкото до идеалното общество идеята на тия пичове не звучи зле. Даже обмислям дали да не се присъединя и аз към тях. Така или иначе не постигнах кой знае какви комерсиални успехи. Поне в социалната сфера да взема да се реализирам. Знаеш ли какво ми дойде на акъла?

- Ако е нещо различно от идеята да преваря лаптопа в концентрирана сярна киселина, казвай.

- Абе, тия от къде знаят какво имущество имаш? Ако им декларираш само стария си ролков магнетофон и кашона със сръбската музика, какво толкова ще загубиш? Може да добавиш и ония удобни маратонки Ромика, които отдавна не си помнят цвета.

- Алипи, като преживееш загубата на неосъществената си любов ми се обади, приятелю. По-злъчен отдавна не бях те чувал. Отдавам го на провалите и затова ще затварям. Чао!

- Ще ти пробутам евтино и полската ми тенис ракета, макар от двадесет години да е без корда…

Да съм си продал старите маратонки, представяте ли си? По-удобни обувки не съм носил, макар че са се протрили и левия ми палец е изхвръкнал. Но какво от това? Нали още имат подметки. А ролките със сръбска музика на татко не си ги давам за нищо на света. Само те са в състояние да ме успокоят и нищо друго!

Явно компютът ще си го отнесе. Жалко за него! Вече обмислях да си поръчам един нов хард диск и да се опитам сам да го сменя. Сигурен съм, че и Алипи ще помогне, макар да се дърви толкова. Никога не ме е изоставял. Трябва само да намеря сто и седемдесет долара… Проклети сто и седемдесет долара. Всичко опира до пари, мамка му! А статиите, тях ще ги напиша отново. Толкова много нови идеи имам. Коя от коя по-хубави и актуални. Е, мога да изпусна някой и друг договор, но ще се появят и други. Нали вече ме знаят, създал съм име сред гилдията, търсят ме хората.