Хората не се определят от техните имена, но в този ден бях твърдо решен да науча Нейното!
Пътувах в градския автобус, както всеки учебен ден по това време. Живея на първата спирка на автобуса, затова винаги когато се кача в този безсрамен час и седна на най-задната седалка или както аз я наричам - „наблюдателницата“, единственото нещо което мога да наблюдавам е умрялата муха на облегалката отпред. Тази муха стои там от толкова време, че вече не съм сигурен, дали може да бъде почистена.
Пътуването обаче става далеч по-приятно на шестата спирка - качва се Тя. Не знам как се казва. Все пак когато си съвсем леко срамежлив като мен, дори и да можеш да четеш мисли, е много трудно да научиш нечие име. Рядко някой си пътува в автобуса и задълбочено мисли: „Аз съм Иван“. Но мен не ме интересуваше толкова името ѝ, колкото дали ме е забелязала. И в този ден имах шанс да разбера. За първи път от два месеца Тя седна срещу мен. Това означаваше, че мога да използвам „особеността“ си.
По комиксите, фи ...