Трябваше да почерпя
Вчера се развихрих по градината, а вечерта, едва влязъл вкъщи, отпуснах уморена снага на дивана.
- Жена, я сипни малко ракийка, че да ми върне силиците!
Ех, преди години бях по-държелив, но пък ракийката не ми се услаждаше толкова, като сега. Да се чуди човек, кое е за предпочитане…
Жена ми е оправна, нареди масата, както си знае.
-Ха, наздраве! Бре, тая пущина от ден на ден става все по-добра!
Отпих с удоволствие, но едва преглътнал, едновременно с ракиения вкус, усетих, че се промъква в носа ми и нещо неприятно. Неприятно ли! Отвратително!...
- Бе, какво ми смърди в тая стая? – попитах. – Ти нищо ли не усещаш!
- Прав си, има нещо… - подуши с нос и тя.
Направих една-две обиколки на стаята, като се опитвах да имитирам най-съвестно качественото ловджийско куче на един приятел - ловец. Накрая стигнах до заключението, че миризмата на мърша се увеличава, когато наближа работещия климатик. Огледах го подозрително. От него ще да е! Чувал съм, че понякога правели такива номера! А когато и жена ми потвърди, минала по същото трасе, никой не можеше вече да ме разубеди, че знам на какъв адрес да изпратя ругатните си – производители, вносители, дистрибутори...
Изключих го, проветрихме - смръднята се поуталожи. Седнахме отново на масата, но вече не ми се услаждаше…
След вечеря стръвно се нахвърлих на форумите в нета, където се разискваше тази тема. Да си призная, стана ми приятно, че не съм единственият, на когото климатикът се е разсмърдял, но това не можеше да реши проблема. Едни третирали със спрей, други разглобявали и плакнели… Накрая жена ми предложи да се обърнем към сервиза. Все пак, професионалисти са хората…
На другия ден се оказах първият посетител там. Изслушаха оплакванията ми и веднага отсякоха:
- За почистване е. Дайте си адреса и ни очаквайте.
Денят премина в очакване, а по някое време жена ми започна да почиства саксиите с цветя, които изпълваха стаята, поради студа навън.
- Ела, ела да видиш как цъфна за първи път картофената палма! От няколко дни се опитва, но едва снощи се разтвори. Каква красота!
Огледах и аз с любопитство огромния кафяво-червеникав цвят, дори надникнах в дъното на фунийката, където се виждаше златист цветен прашец. О, Боже!
Някой на входа звънеше. От сервиза за климатици бяха.
Докато отварях входната врата, през прозореца изхвръкна една картофена палма.
Извадих от онази… страхотната ракия. Трябваше да почерпя момчетата!
© Кирил Тенджов All rights reserved.
