Тръгвам си
Най-горещата нощ. Най-тъжната сутрин. Най-тежката обич.
Да, мили, това сме ти и аз. Да, време е вече. Време е да си вървя. Не, недей!
Моля те, не говори. Просто ме прегърни. За последно в твоите прегръдки да се стопля, подари ми последен миг сигурност.
Не, спри! Не, не искам да виждам в очите ти сълзите. Парещите, сълзите, които безброй пъти отпивах с устни и утешавах неспокойната душа. Твоята. Тръгвам си, мили, пусни ме. Не ме мъчи! Обичаме се, знам, но прекалихме с тази наша обич.
Не можем да простим на съдбата, че погуби ни душите. Наранихме се взаимно много, но можем поне да се излъжем, че ще си простим.
Тръгвам си, дадох ти в тази магическа последна нощ последната искрица живот, останала в мен. Да, зная - и тебе те боли. Боли... но знаеш, че самотата и тъгата ни прегърнаха отдавна.
Тръгвам си и не ще заплача сега, защото имам цял един пропилян живот пред себе си, за да го правя. Тръгвам си, мили. Желая ти цялото щастие на света.