Тук, сега и малко вляво
- Това е унизително – казаха нарцисите в един глас – нашият магазин е най-хубавият в... в... – искаше им се да кажат в целия свят, но бяха толкова възмутени, че успяха да кажат само – в града.
- Така е – казаха авторитетно от висотата на своето цветно величие също в един глас герберите.
- Ами... – включиха се и розите, не толкова категорично, защото нещо в една от тях ги накара да спрат.
- Ние сме дошли чак от Холандия – продължиха нарцисите - всички сме еднакви, цветовете, дръжките, даже и листенцатата ни са разположени по един и същ начин.
- Така е – потвърдиха герберите – и споглеждайки се, се насладиха на своята еднаквост.
- Ами .. – беше съгласието на розите.
- ... а тази жена до нас... с кошница и... пфу... горски цветя... - почти нечленоразделно изливаха възмущението си нарцисите.
Хванати за ръце, пред жената се спряха момиче и момче. Момчето купи букетче, подари го с целувка на момичето и смеейки се продължиха.
- Ама... – всички бяха втрещени от неуважението им – и нарцисите, и герберите, и розите – почти, защото една от тях, може би заради някой забравен, непроменен ген, гледайки тъжно след влюбените, откъсна едно от листенцата си и го пусна на вятъра с надеждата, че ще ги настигне...
© toti All rights reserved.
..
