toti555 (toti)
135 951
13.11.2022 г., 12:55 ч.  

Тук, сега и малко вляво 

  Проза » Други
339 4 4
1 мин за четене

            - Това е унизително – казаха нарцисите в един глас – нашият магазин е най-хубавият в... в... – искаше им се да кажат в целия свят, но бяха толкова възмутени, че успяха да кажат само – в града.

            - Така е – казаха авторитетно от висотата на своето цветно величие също в един глас герберите.

            - Ами... – включиха се и розите, не толкова категорично, защото нещо в една от тях ги накара да спрат.

            - Ние сме дошли чак от Холандия – продължиха нарцисите - всички сме еднакви, цветовете, дръжките, даже и листенцатата ни са разположени по един и същ начин.

            - Така е – потвърдиха герберите – и споглеждайки се, се насладиха на своята еднаквост.

            - Ами .. – беше съгласието на розите.

            - ...  а тази жена до нас... с кошница и... пфу... горски цветя... - почти нечленоразделно изливаха възмущението си нарцисите.

            Хванати за ръце, пред жената се спряха момиче и момче. Момчето купи букетче, подари го с целувка на момичето и смеейки се продължиха.

            - Ама... – всички бяха втрещени от неуважението  им – и нарцисите, и герберите, и розите – почти, защото една от тях, може би  заради някой забравен, непроменен ген, гледайки тъжно след влюбените, откъсна едно от листенцата си и го пусна на вятъра с надеждата, че ще ги настигне... 

 

© toti Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??