Слънцето напичаше силно. Жегата натежаваше и ставаше трудно да се диша. Летовниците бързаха да се прибират по къщите и хотелите под сянка. Божо седеше под чардака на старата си къща в Созопол и гледаше хотелите и ресторантите пред него. Вълни на гордост изпълваха потното му тяло.

  -И всичко това е заради мен!

Въздъхна блажено той и една сълза на гордост се търкулна от величествения му поглед. Чувстваше се сам самичък срещу безмилостния свят на новите пазарни отношения, но успя да вдигне западащия туризъм в Созопол.

  -Пруфесурее...

Божо се стресна и подскочи уплашен. Провлаченият глас го извади от дълбоките философски разсъждения. Видя по улицата да идва към неговата къща стара жена с тава баница в ръцете. Зад нея припкаше малко момиченце с букет в ръцете.

  -Тва е зъ ваз... пруфесуре...

Каза едвам старата жена, когато стигна до къщата му. Подаде му тавата с баница и едвам си поемаше въздух.

  -Ох... стара сам вечи... ни мога дъ вървя. 

  -Ама защо? - попита смутен Божо.

  -Защоту вии сти нашия герой... вии сти спасителя на Сузупул. Аку ни бяхти вии... загивахми... Благодарение на вас напълнихми къщата с курутисти. Дубре чи открихте тез вампири и баламурници от целия свят дойдоха да ги търсят. Луда пара дават зъ квартири. Дъжд от евро ни заля. Ши съ удавим в пари. Тъкму са чудех как ще я напълня тази шест етажна къща дето я направихме. Загивахме без вас.

В същото време в далечината по улицата се чу голяма шумотевица. Голяма група от хора идваше към неговата къща. Начело вървеше кмета на града Панаьот Ризил. Още от далеч той се провикна силно:

  -Пруфесуре... Вии сти нашата гордус. Ришихми от общината да ви напраими идна статутетка. Кът на Исус в Рио ди Жинейро. В Бразилия дету е на планината. Ши я напраими ут каманак... в цял ръст ши е долу на кея! Дъ ви благодарим по тоз начин за това чи ни докарахте туристи с тези таласъми дету ги намерихте. Ако не бяхте вии... щяхме да изпукаме от глад.

  -Нямаше нужда, Пъньо! - възкликна с едвам прикрита гордост Божо.

  -А... а... нидеити тъй... знам колко сти скромен... ама нии исками да ви уважим. Да ви знаят всичките колко сте важен за нас. Шъ напраим идна статуетка за чудо и приказ. Исками да и сложим и два светещи комбала... очите да светят... само че от морската администрация в Бургас... не дават. Можело само едно око да свети иначе щяло да бърка корабите и платнохудките... щели да са блъскат едни с други и големи сакътлъци щели да стават. За това дойдохме да ви питаме... Кое око да свети на статуята... лявото или дясното.

  -Да му сложим лампа в главата! - провикна се някой от тълпата - професора има гениален ъкъл.

Настана суматоха сред хората, която бе прекъсната от шумотевица идваща от другата страна на улицата. Към тях приближаваше група от хора предвождана от кмета на Каварна Цонко Цонев. Когато ги достигнаха Цонко каза загрижен:

  -Пруфесуре... Закъсахме много. Нямаме туристи. Ще фалираме. Ти баща... ти майка... помогни ни! Само кажи какво дъ открием и ши го намерими... вампир ли... караконджол ли... Иначе загиваме...

Божо сви безпомощно вежди. Една досадна муха прилетя покрай очите му и той извъртя главата си. Слънцето го заслепи и той получи получи сигнал сякаш от Космоса. Заклати се и едвам успя да се задържи на краката си. Тъмнина се спусна пред очите му.

  -Цонко - каза с божествен глас Божо - връщате се в Каварна. Отивате до голф игрището... току зад кравефермата в земята извънземно лежи... Лежи и чака някой да го намери...

  -А... а... а... 

Изпъшкаха в един глас всички в тълпата. Божо погледна втрещения Цонко и тъкмо да му каже нещо, когато видя тениската му с надпис на "Скорпионс". Второ видение разтърси гениалният мозък на Божо. Той пак се разтресе и едвам се задържа на краката си, но някак успя да продума:

  -Извънземно рокер лежи там...

Цонко още повече се втрещи и изпъшка от изненада:

  -Ай сиктир ва... Бъх му и мамата... Вии сти гиниален пруфесуре... Ши напълним цялата Каварна с културисти... курортисти де...