Aug 1, 2005, 8:32 AM

Тя

  Prose
1.5K 0 2
Тя не знаеше от кой свят идва. Всеки ден тук беше толкова еднакъв, но тя си го правеше различен, защото беше различна.
Нямаше семейство, не искаше и да има. Нямаше приятели, прекалено много пътуваше. Не по принцип, само в себе си. Но когато толкова често прескачаш от крайност в крайност, хората просто няма как да те разберат. Нямат шанса да те догонят.
Облече дънки и тениска и огледа стаята си. Трябваше да изчисти. Може би утре...
Метна раница на гърба си и тръгна отново да търси себе си.
...Пристигна в залата първа. Преоблече се и пусна музика. Тъй сама и тъй щастлива. В това огромно пространство, а сякаш го изпълваше цялото.
Танцуваше за себе си и за всичките си мечти. Танцувайки, минаваше през целия си живот. Танцуваше, за да диша и за да има моменти, които да спират дъха и. Просто танцуваше.
Преоблече се отново и си тръгна. Не дочака останалите. Не и трябваше вниманието им. Беше срещнала себе си в онази зала, в огледалата. И сега имаше много да мисли над тази среща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

  • Макар да не разбираше логиката на нещата, в този момент се чустваше точно така, както винаги е искала да се чуства. В съзнанието и избледняха звук и картина, за да се съсредоточи и да запомни всичко, което по-късно щеше да анализира множество пъти.
  • Тя престъпи към огледалото. Приближи ръка. Не докосна хладната повърхност, а премина през нея. Видя я като клонче на което беше кацнало птиче и пееше.

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...